понеделник, 13 юли 2009 г.

Малкия слон от Странджа планина


Простата кройка ме подведе, че прасенцето ще стане едва ли не само като допра плата до шевната машина. Нищо подобно. Тъпках дълго и продължително невероятни количества вата в крехкото му телце и все някъде не достигаше, за целулитните му бутчета пък направо ще замълча. Ушите ги ших поне четири пъти, а зурлата му е нашарена от белези като на уличен боец. За капак стана малко кривогледо, но децата му се радват много- също както и на охлюва Кори. В началото едва го поделиха- добре че го снимах, защото малко по- късно беше намокрен и задните му крака се обагриха в тъмно синьо :))).
Шиенето на меки играчки ми изглеждаше по- лесно, отколкото се оказа. Няма да се откажа обаче независимо от резултата, защото голямата ми дъщеря в момента се нуждае от повече внимание и така се чувства много специална.

2 коментара:

Toni каза...

Със сигурност тези играчки са много по-ценни от всичко, което може да се купи от магазина.
Много забавно си описала направата му :)

Anniesartbook каза...

ГОлям е сладкиш! :-)

Related Posts with Thumbnails
 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com