неделя, 31 май 2009 г.

Ванилови кексчета с ягодово сладко

От kekscheta

Рецептата отново е от тук и отново има една промяна, а именно:
½ чаша меко масло
2/3 чаша захар
3 яйца
1 ампула суха ванилия
1 ½ чаша брашно
1 ½ ч.л. бакпулвер
¼ ч.л. сол
¼ чаша кисело мляко
Още при първите ми опити в областта на правенето на мъфини бях чела, че тези, в които няма прясно мляко, стават по- пръхкави. Така и не се престраших да сложа, ако го има в рецептата, замествам го с квасено. Може и да е същия ефектът, но нямам с какво да сравня.
По идея от същия блог издълбах кладенче във всяко кексче с инструмент за отстраняване семките на ябълките, което напълних с ягодово сладко. Понеже не бях сигурна, че са добре опечени, въпреки сухата клечка, дозапекох отгоре за 2 минути на инфра червен реотан. Така кексчетата добиха коричка, по която се приплъзваше дълбаещия инструмент и отворите не са добре центрирани. За крайния резултат обаче това няма голямо значение.
От kekscheta

Кремът е 1:1 готварска сметана и бял шоколад. Добавих и малко сладко за цвят, но домашните сладка не са особено ефективни в това отношение и резултатът е този цвят Изабел. Стана отровно сладък, но добре се съчетаваше с кексчето.
От kekscheta

От kekscheta

От kekscheta

вторник, 26 май 2009 г.

Албум

От album

Този аблум е последното нещо, което направих.
Основата е бирен картон, който изрязах с дизайнерски нож и ножица, а накрая загладих ръбовете с бебешка пила за нокти. Формата е копирана от детска книжка- Патето в селския двор, само леко я намалих. Размерите и са 19 на 16 сантиметра.







Хартията, която използвах този път, е 6 на 6 инча и това наложи оставянето на ивица по края. Реших да я оцветя с мастило old paper и както всеки път, когато се съсредоточа в нещо с мисълта да не го пропусна- пропуснах. Преди да се усетя вече бях залепила първата страница. Наложих шаблона върху хартията и минах леко с напоена с мастило клечка за уши- без особени произшествия стана, но не достатъчно равномерно.
На места ме измъчи изрязването на излишната хартия- понеже ползвам парче ламинат вместо дъска, дизайнерското ножче много бързо се изтъпява и не става за прецизни изрязвания. Докато го отчупя и на втория завой вече ми набираше хартията.
Понеже албумчето ще бъде подарено по специален повод, направих и подаръчна торбичка.

неделя, 24 май 2009 г.

Природен парк Русенски Лом

Днес си избрахме природен парк Русенски Лом за почистване . Тръгнахме с ентусиазъм, макар една четвърт от нас първоначално да попита ужасено: Сама ли ще чистя целия парк? Когато пристигнахме в Червен обаче повечето работа беше свършена. Успяхме да се включим с няколко опаковки от дъвки колкото да спазим ритуала.
Ето какво пише за парка: Природен парк Русенски Лом е разположен по каньоновидната долина на р. Русенски Лом. Паркът е интересен и ценен обект с наличие на красиви крайречни тераси, меандри, високи отвесни скали, зони с богато видово разнообразие, пещери, скални образования, исторически паметници с национално и международно значение.
С последното се има предвид, че Ивановските скални църкви и средновековният град Червен са обекти на ЮНЕСКО включени в световното културно- историческо наследство. И двете места са приказни, но за мен по- въздействащ е Червен. Там е единствената запазена средновековна кула в България, по чийто модел е възстановката на Балдуиновата кула в Царевец. Там за пръв път видях жълт равнец, дори и един откъснат такъв. Голямата ни дъщеря, учена да не къса цветя никъде, беше много възмутена. Малката има точно противоположни идеи в главата, но се задоволи с тревички.
В Иваново се качихме само до една от църквите. Не ходихме до площадката за наблюдение.
Не знам как стана така, че и на двете места аз носих малкото джудженце по стълбите нагоре и надолу, но поне не беше така изтощително като качването по огромните стъпала на Малък Канагьол.

Снимките са геореферирани благодарение на съпруга ми.

View ПП "Русенски лом" - Rusenski Lom Nature Park in a larger map

понеделник, 18 май 2009 г.

Кутия с изненади

Тази кутия не е нещо ново, вече съм я показвала в bg-mamma, но понеже си я харесвам, ще и посветя една публикация.
Направих я за представянето на новата стихосбирка на моя близка, която силно ценя и обичам- много талантлива, невероятно духовита и сърцата, отдадена на близките си жена- Ценка Бойчева.
Стихосбирката носи заглавието "С пулса на сърцето" и по тази причина заглавието стои в центъра на кутията. Опитах максимално да наподобя оригиналния шрифт. Използвала съм картон, готови цветя, камъчета, печати, хартия за картички 6/6 инча, откъснати страници от тефтер (имам слабост към тях), на които съм написала откъси от стихотворения. Добавих и книгоразделител с мъниста.
Тук има три последователни снимки преди да я сглобя:
От scrap
От scrap
От scrap

Следват няколко снимки и след сглобяването:
От scrap
От scrap
От scrap
От scrap

От scrap
От scrap

Кексчета с шоколад и череши


Направих кексчета за пръв път. Рецептата е от тук. Внесох минимални промени, а именно:
125 г масло
100 г шоколад с 50 % какао
200 г сладко от вишни
щипка сол
2 големи яйца
150 г кафява захар от най- тъмната
150 г брашно
1 ч. л. бакпулвер
За глазурата, както е описано в рецептата, 100 мл сметана и 100 г черен шоколад.
Пекох 30 минути, защото все ми се струваше сурово. Освен това станаха 15 броя, понеже не посмях да пълня формичките повече, отколкото е указано. И както е видно- добре че съм направила така. Трите допълнителни броя останаха у дома, в хладилника. Днес, на втория ден след като ги приготвих и добре охладени, ми се сториха още по- хубави от вчера.
Направих ги за годишнината на наши приятели и за тях е и закачката с котките. Те са от руска мастика 2, която също правя за пръв път. Няма да коментирам уменията ми в областта на моделирането :), толкова мога, а и не намерих никъде стъпка по стъпка Как да направим влюбени прегърнати котки. Котките, особено мъжката, изглеждат като глътнали бастун, защото наистина са. Всъщност са глътнали по една клечка за зъби.
Докато се суетях и подреждах кексчетата за снимка, едно кексово джудже ме издебна и ги нападна. Улових го навреме.

четвъртък, 7 май 2009 г.

Картичка за рожден ден

Ето я и картичката, която споменах в тази публикация.

В последно време почти не ми се е случвало да направя картичка без повод. Тази направих за рождения ден на приятелка на дъщеря ми. Една позната твърдеше, че с хубави материали дори и грешките ставали добре. Тази картичка е потвърждение. Не е нещо впечатляващо като замисъл и изпълнение, само задоволих желанието на поръчителя, но поне стана добре. Цветчетата са готови, правила съм само дръжките и зелените листенца. Те пък са направени от повече от година и периодично ползвам по някое. Гледах Michael Strong как ги прави, въодушевих се и напълних една кутия с бели и зелени листенца и дръжки за тях, както и малки жълти топченца. Филмче има тук.

вторник, 5 май 2009 г.

Защитена местност Малък Канагьол

През един от многото почивни дни от първи до шести май поставихме начало на обиколката ни из природните забележителности в обхвата на РИОСВ- Русе. Цел номер едно беше защитена местност "Малък Канагьол".
Няма да повтарям написаното тук , само ще отбележа, че тези скални светилища бяха във фокуса на обиколката ни. Всичко беше прекрасно, докато не се покатерих на най- ниската от всички ниши- разтрепериха ми се краката като погледнах надолу. Как мъжът ми се катери с малко дете под мишница пък съвсем не мога да си представя. Голямото чудо се очертава същото козле като него. Добре че все още имам правото на вето, че много ми идват двама авантюристи.
В албума "Преоткрий Сребърна" пише още и за "...уникалния ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерни скални образувания, редки хазмофитни растителни съобщества, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове". Над суходолието минава част и от миграционния коридор Via Pontica, което също е добре дошло за нас и специално за съпруга ми. Мога да потвърдя, че "Не е лек животът на Wild Life- фотографската съпруга", както казва той, принуждавайки ме да скачам върху спирачката :).


Снимките са геореферирани.

понеделник, 4 май 2009 г.

Мъфини с портокалова глазура

Вчера, след една картичка, родена без особен труд, забърках мъфини, над които се изпотих повечко. В моето семейство се ядат главно с шоколад. През годините се опитах да предложа какви ли не разновидности, но голямата любов на всички си остават шоколадовите мъфини. Днешните са един вид премиера. Основата е тази рецепта, която модифицирах. Никога не съм слагала какао, както и заквасена сметана- вместо тях слагам кисело мляко и много тъмна кафява захар, освен това увеличавам брашното и киселото мляко. Днес за пръв път ги направих с бяла захар и без банани (заради крема) и, о, чудо- събраха се в 12-те гнезда на формичката. До сега все ми се е налагало да добавям 2-3 допълнителни формички. Заради захарта пък са някак странно бледи, чак албиноси, но и така ще се изядат.
Глазурата е от списание GoodFood и в оригиналната рецепта има меко сирене, което аз замествам с местна извара на Булдекс с най- невероятния вкус, който съм опитвала.
Украсата е от бадемов марципан, смесен с млечния марципан на Наталина, останал ми от торта, която покривах наскоро.
Продукти:
2 ч.ч. брашно
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч.ч. меко масло
3/4 ч.ч. захар
2 големи яйца
1 ч.ч. кисело мляко
140-150 г шоколад с 50% какао нарязан (натрошен) на малки парченца
Смесват се брашното и бакпулвера и към тях се прибавят предварително разбитите яйца, захар, масло, мляко и шоколад. Объркват се 20- тина пъти с дървена лъжица. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна 35-40 минути.
За глазурата:
200 г извара
85 г меко краве масло
100 г пресята пудра захар
кората от 1 портокал
сокът от 1/2 портокал
Related Posts with Thumbnails
 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com