понеделник, 29 юни 2009 г.

Книга за рецепти


Подариха ни книга за рецепти, която дълго време стоя неизползвана. Постепенно започнах да записвам всяко изпробвано любимо ястие. Първите записани рецепти бяха предадени сухо, без кой знае какви разяснения- продукти, начин на приготвяне и толкова. С времето започнах да добавям коментари, да споделям чувства, а напоследък добавям и снимки. Това ми напомни моя любима книга- Петте четвъртини на портокала на Джоан Харис, в която действието се развива около една готварска книга. Или т.нар. албум. Всъщност си давам сметка, че не точно готварската книга е фокусът, но е една особено романтична за мен част от романа.
"... Това не беше точно дневник. В албума почти липсваха дати, нямаше определен ред. Имаше произволно вмъкнати страници, отделни листа, съшити впоследствие с малки, старателни до вманиачаване бодове, някои страници тънки като лучена люспа, други- парчета картон, изрязани така, че да не стърчат от изтърканата кожена подвързия. Майка ми отбелязваше събитията от живота си с рецепти, плод на собственото и въображение или интерпретации на любими традиционни ястия. Храната бе нейната носталгия, нейното тържество, отглеждането на продуктите и приготвянето им- единствен отдушник за творческото и вдъхновение."
Всеки път като чета тези редове си представям албума, вдъхвам аромата му, усещам го на допир, изпитвам физическа наслада да разгръщам страниците му.
Размечтах се и се отклоних от моята книга за рецепти. Тя е разделена на супи, ястия с месо, без месо, сосове, тестени, десерти- обичайната подредба. Не във всеки раздел има рецепти все още. Започнах с мъфини и преминах към рецепти от книги, които са ме впечатлили. Развих особен вкус към такива и дори ги нарекох моите кулинарни книги :). В един чиклит героинята правеше миниатюрни пайове Банофи, които така ме заплениха, че побързах да намеря рецептата и да ги опитам.

В Историкът се наслаждаваха на имам баялдъ- бях на път да си загубя съня, докато намеря съвършената рецепта. След Яж, моли се и обичай и още 3-4 подобни книги седмици наред мечтах за Италия, ядяхме различни сирена, паста и каквото друго италианско ни се изпречеше пред очите. Още мечтая за Италия :). За опитите ми с шоколад, люта чушка и морска сол пък направо не ми се говори :). В момента чета Френски уроци: Приключение с нож, вилица и тирбушон ще видим до какви експерименти ще ме доведе това. Така или иначе още много празни страници има в книгата за рецепти.
Защо пиша за нея ли? Защото искам да споделя моя начин да я направя нещо повече от тефтер с рецепти.

неделя, 28 юни 2009 г.

Мъфини с ябълка


Преди няколко седмици си купих ябълково брашно с намерението да направя мъфини с ябълки. В този блог попаднах на много рецепти с ябълки и си подбрах комбинация.
2 ч.ч. брашно (около 1/3 заместих с ябълково брашно)
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
1/2 ч.л. индийско орехче
2 яйца
2/3 ч.ч. захар (смесих кафява виенска цвеклова и много тъмна кафява тръстикова захар)
1/4 ч.ч. олио
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. почистени и нарязани на кубчета ябълки
Пекат се в предварително загряна фурна на 180 градуса за 20- 25 минути.
Не останах доволна от резултата. Обичам канела и индийско орехче, но ми дойде твърде силен вкуса. Може би трябва да е на половина количеството. Освен това останаха някак клисави, въпреки че пекох 25 минути, независимо че клечката излизаше суха по- рано. Не знам има ли нещо общо ябълковото брашно, пише да се замени част от пшениченото брашно с него и няма никакви специални указания. Ще им дам още един шанс някой път.

събота, 27 юни 2009 г.

Картичка с клоун


Картичката е за рождения ден на един осем годишен младеж. Понеже я правих в последния момент, нямах и кой знае каква идея в главата. Сега, като я гледам, ми хрумнаха разни мисли, но така става всеки път с картичките, правени набързо. Без повод почти не ми се е случвало да правя нещо, а с повод рядко си давам достатъчно време за корекции. Ако не друго, поне можеше да бъде квадратна.
Обемният елемент е част от ключодържател. Попаднах на три- четири разновидности с клоуни и момиченца в магазин за левче и си купих няколко за случаи като този.
Ето детайл:

сряда, 24 юни 2009 г.

Еньовден е!

За нас Еньовден е специален празник освен заради силното си езическо звучене и защото имаме Яна- голямата ни дъщеря.

Тук пише повече за този ден.
Днес за пръв път участвахме в ритуал по бране на билки. Станахме преди изгрев (Яна се изстреля като тапа от леглото) и заедно с един автобус хора отидохме да берем билки в ЗМ Калимок- Бръшлен- едно място, за което така и не се наканих да пиша. В китката ни имаше блатна мента, змийско мляко, бял равнец, върбинка, широколист живовляк, магарешки бодил, коноп :), пелин, лайка, синя жлъчка и още няколко билки, чиито имена не знам. Еньовче, разбира се, нямаше. В цяла България расте покрай пътя, но при нас няма в радиус от 60 километра. За китката казаха, че се изсушава и се държи в дома. Ако през годината някой се разболее, тя се накисва във вода, с която после човек си умива болното място.
Не танцувахме голи в росата, както всяка година ни подканя мъжът ми :). Някои си лекуваха болните колена, други, например аз, ходих боса в росата, защото наскоро си навехнах крака. На тези години и с тези килограми явно по- бавно минават тези неща, та реших да помогна малко.
Точно в 5.33 слънцето се показа над рамото на Яна, която изглеждаше приказно, но аз се представих като много слаб фотограф. Снимките станаха ужасни и много се срамувам, понеже толкова време разчитам на мъжа ми да ми каже какво да направя и всичко, което мога сама да направя е да сменя обективите на фотоапарата. Обаче каквито- такива.

вторник, 23 юни 2009 г.

Книгоразделители с котки


Обичам книгоразделители!
За тези използвах техниката, която представи Jennifer McGuire и се получиха много интересни основи. Вярно че използвах само по един цвят, но и така се заиграх доволно. Никога до сега не съм успявала да разбера как така деликатно и равномерно другите успяват да оцветят краищата и още повече такива с неправилна форма. Сега вече ми е ясно :). При това използвах обикновена гъба.
Ето още веднъж:

Преди малко намерих идеята на книгоразделителите- бях забравила къде точно съм я виждала и не можах да добавя линк като писах публикацията, затова го правя сега. Scrappassion е блога и е на една полякиня. Има и много сладки бухалчета, с които също смятам да направя няколко книгоразделитела някой път.

Коледна картичка от дъщеря ми

Да, Коледа е далече, но детето имаше огромно желание да направи нещо, а тези бяха единствените подходящи материали.



Много по- добре се справя с изрязването, отколкото преди половин година и беше горда да го сподели с мен. Всъщност и аз съм приятно изненадана. Залепи сама частите една върху друга доста точно, аз помогнах при изрязването на оризовата хартия и центрирането и върху картичката.

понеделник, 22 юни 2009 г.

История с пелени- без пелени


Преглеждах наскоро безчетните запазените линкове, свързани с отглеждането на бебета и попаднах на Култура в памперси. Това, както и Аз, моето бебе и ЕБХ (естествена бебешка хигиена) и други подобни теми във форума на bg-mamma.com, бяха още една крачка по пътя back-to-nature, който бяхме решили да извървим с второто ни дете.
Когато бебето стана на 20 дни и се бях поотърсила от неудобствата след раждането, реших, че можем да опитаме и да видим какво ще стане. Останах изумена още от първите успехи. Оказа се, че бебетата наистина прекрасно умеят да комуникират и да заявяват нуждите си. Точно както показват кога са гладни. От тук насетне просто нямаше друг път. Всеки, който е опитал, не може да се върне назад.
Имало е много случаи, в които от пренавиване съм допускала грешката са дебна бебето, което го изнервяше и отказваше да сътрудничи, показваше ми кой има последната дума по въпроса, но и тези моменти ме научиха на нещо. Случвало се е след цял ден на пропуски да си кажа: Край, стига толкова! Не мога повече! Решавах, че няма да мъча себе си и нея, но когато в следващия момент тя покажеше от какво има нужда, просто не можех да стоя безучастно и продължавахме с издържането.
Въпреки че през деня не ползвахме пелени за еднократна употреба, нощем дълго време не можех да се откажа от тях. Не можех да повярвам на по- опитните, че нощем бебетата дават дори по- ясни сигнали, докато не опитах сама. На три месечна възраст дъщеря ни спа за пръв път по гащички и от тогава до сега (на 1 г. 6 м.) е все така. Тогава на помощ ми дойде споделения опит на Юлия Михеева. Всъщност за гащичките не е съвсем така, защото основно спи по голо дупе.
Нужно ни беше известно време да привлечем баба и за каузата, защото за ежедневните гостувания при нея (на долния етаж :)), продължавахме да ползваме по една супер омаляла пелена останала още от първите два месеца. Интересно и беше, любопитно и беше, но и беше необходимо малко време да започне да разпознава сигналите. Когато и последната пелена беше изразходена, вече нямаше как- започна да се вслушва в бебето. И тя беше впечатлена от резултатите. Дори беше стигнала до заключението, че имаме гениално бебе :) и не вярваше, че всички бебета са гениални. Несъвършени сме ние.
На почти четири месечна възраст за 3-4 дни се върнахме почти изцяло към еднократните пелени, защото ходихме на почивка. Беше ми много неприятно, въпреки че се опитвах да откликвам на нуждите на бебето. Дали от пелените или от смяната на обстановката, но дъщеря ни спря да ходи по голяма нужда през всичките тези дни. Почувствах се отвратително и набързо съкратихме почивката. Тогава се сетих за проблемите на новородените със запека и как много от практикуващите ЕБХ твърдяха, че при тях такъв проблем не съществува. При нас се потвърди. Не че не съм отгледала първото си дете с еднократни пелени до около годинка и 3-5 месеца и не че не бях наблюдавала вече тези явления, но някой трябваше да ми сдъвче и поднесе във вид, удобен за поглъщане цялата информация.
Освен нощем и когато пътувахме също показваше много ясно, че има някаква нужда. Снимката е от едно такова крайпътно пишкане вече на почти шест месечна възраст.
През последващите месеци сигналите се променяха, защото се променяше и самото дете. Не през цялото време всичко вървеше гладко, но това нямаше значение. Прането не беше съществено повече, нито ни създаваше някакви неудобства предлагането да се облекчи- не беше натоварващо за никой член от семейството. Дори голямата ни дъщеря изпитваше нетърпение да и разрешим да помогне. Истината е, че това е един невероятно мързелив, евтин и лесен начин за отглеждане на бебе. Комуникацията, която имахме с малката ни дъщеря като бебе, а сега вече като малко дете, не може да се сравни с тази с голямата и немалка заслуга има практикуването на ЕБХ. Тя все още не говори, само понякога казва пис, през останалото време ние и предлагаме по- скоро интуитивно и обикновено няма пропуск с дни. Дори и да има обаче, за никого не е повод за трагедии :).
Няколко снимки:

Тук е на месец и сукането и изхождането бяха все още много свързани.

Тук тати я държи в не много подходящо положение, но пък за кратко.
Ето някои материали, които биха били от полза:
За изхождането, закаляването и кърменето на поискване
ЕБХ: мога ли да започна, ако бебето ми е по- голямо от 6 месеца?
Четири помощни средства по пътя към ЕБХ
Как да отгледаме бебето без памперси
Естествено

събота, 20 юни 2009 г.

Мъфини с вишни


Рецептата е от тук. Някъде я срещнах и като мъфини с вишни с шоколадова костилка, но повече съм се придържала към първия вариант. Точно в тези има:
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
2 яйца
100 г олио
3/4 ч.ч. захар
1 ч.ч. кисело мляко
24 вишни без костилки
шоколад
Реших вишните да са повече, за да ги усетим. Дори можеше и по още една да понесат мъфините. Комбинацията вишна- черен шоколад се оказа много добра.
Приготвих сместа и сипах по една добре напълнена лъжица от нея във формичките. Поставих по две вишни с костилки от шоколад във всяка и отгоре допълних от сместа.
Пекох на 190 градуса за 20 минути, но намалих градусите, защото предварително беше много загряла фурната.

Дойде ми тази вишнева муза, защото правихме сладко и други разни благини от вишни. Музата споходи всички ни- ето най- големия ентусиаст:

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Домашен сапун

От доста време зрее у мен идеята да си направя домашен сапун. Отчасти и защото не искам да си мисля какво точно съдържат продуктите, свързани с хигиената. Много неща не ползваме, но без сапун няма как :). В домашно приготвения поне има само мазнина, вода, натриева основа и лавандула- есенция и сушена. А, да, и захар също- да се пенел повече ;).
Четох рецепти и методи на приготвяне на три езика и на всеки от тях пропорциите бяха еднакви- на около 700 грама мазнина се слага около 100 грама натриева основа (или калиева, ако ще правим по- мек сапун). Иначе казано- за осапунването на 1 кг мазнина трябват 140- 145 грама натриева основа. По този начин оставали 5% свободни мазнини- толкова и трябва. Свекърва ми обаче твърди, че на 5 кг мазнина се полага ни повече, ни по- малко от 1 кг сода каустик. Ха сега де. А неин сапун със сигурност съм ползвала, при това без да се изгоря, каквото би могло да се случи, ако содата е в повече. Реших, че разликата може да идва от метода на приготвяне- тя го прави по горещия метод, а аз се ориентирах към студения.
И така- екипирах се с ръкавици и очила и пристъпих към работа. В тенджерка загрях в приблизително съотношение 400:300:300 грама свинска мас, олио и орехово масло с 2 супени лъжици захар. В буркан налях 250-300 мл студена вода, към която внимателно добавих 145 г натриева основа (трябва основата да се добави към водата, а не обратното, за да избегнем инциденти). Отделя се голямо количество топлина, затова водата е добре дори да бъде много студена. Мазнината и разтвора трябва да се охладят до 45- 50 градуса и тогава да се смесят, не бива да има голяма температурна разлика. Бъркат се интензивно с дървена лопатка 5 минути и след това се пристъпва към разбъркване с пасатор за около още 5 минути. В противен случай бъркането на ръка отнемало 45 минути до 1 час. Аз подхванах дългата процедура, защото нямам пасатор. Един час бърках и за това време нищо, ама нищичко не се промени в сместа след първоначалното осапунване. Опитвах се да не се чувствам много прецакана :). Малко преди да излея сместа във формичка, обвита с домакинско фолио, добавих накиснатата сушена лавандула в лавандуловото масло. Накисната е силно казано, защото беше твърде оскъдно количество маслото. Завих с вестник и отгоре с кърпа. Най- оптимистичните прогнози обещаваха след 24 часа да се е втвърдил. Нищо подобно. На 48-я час едва се беше желирал. Мъжът ми питаеше силно недоверие към рецептата или може би към моята интерпретация, знам ли, и проведе собствено проучване. Победоносно ми представи съотношенията мазнина:вода:луга, които бяха... същите. Единственото обнадеждаващо нещо беше, че се чакало между 3 и 5 дни, преди да се нареже.
На петия ден:

отблизо:



Подредихме го в кутия

И сега предстои чакане от 4 до 6 седмици. Склонна съм да се съглася на месец, но повече едва ли ще издържа. На 17.07. ще тестваме първото парче.

понеделник, 15 юни 2009 г.

Нова форма за огледалото


От няколко дни моделът на това огледало седи в отделен прозорец и чака да измисля как да го направя. Понеже си бях отворила само снимката, днес едва намерих публикацията, за да я цитирам, и видях, че авторката е дала стъпка по стъпка. Всъщност измислянето на цветчето беше основната питанка. Не стига че часове наред четох и чертах, ами и цялото домочадие го прави редом с мен . През последните два дни научих повече за правилния петоъгълник, златното сечение и тригонометричните функции, отколкото някога съм знаела. Но пък беше много интересно.
Огледалото е от онези, които от едната страна те показват бяла и добра, а от другата- грозната сестра на Пепеляшка. Първоначалният му вид отдавна остана в историята и тази идея дойде като по поръчка. Използвах по- добрата половина.
Основата е бирен картон, полето от външната и вътрешната страна е смесица от два цвята мастило, огледалото е залепено с двойно залепващо тиксо, а отзад с монтажна лента е закрепено за гръб още едно цветче, но от бял картон за рисуване.
И така- няколко дни подготовка, по- малко от час работа с материали и това е резултата.
Ето едно любопитно личице в огледалото:

неделя, 14 юни 2009 г.

В подкрепа на кърменето



Help needed! Търси се помощ! :) от Бу
Призивът е да гласуваме до 16.06.

събота, 6 юни 2009 г.

Честит рожден ден!

От scrap
Тази картичка е свързана с предната ми публикация- рождения ден на свекърва ми. Колкото повече я гледам, толкова повече ми убягва нещо. Може би ако я бях направила на по- тъмен картон или пък не бях оставила тази светла ивица... или с нещо да огранича, да маркирам някои от квадратите (тук се почесвам по главата)... Довършителните работи по тортата обаче изчерпаха ентусиазма ми. Със сигурност обаче цветовете са по- хубави на живо.
Идеята е от тук.

Торта с рози

От торта
Още щом гледах филмчето как се правят рози, което беше така добра да ни покаже Tandoori, зачаках с нетърпение сгоден случай да опитам да направя такива. Сгодният случай е днес- свекърва ми има рожден ден. Забърках РМ2 и две вечери подред правих рози. Не знам аз ли не докарах както трябва сместа или не умея да работя с нея, но се налагаше да работя през цялото време с нишесте, което нямаше как да отстраня по- късно, а и ми се струва че листенцата станаха твърде крехки от него. Всъщност на по- тъмните рози повече си личи. В един момент дори ми хрумна да ги подържа за кратко над пара както правят по филмчетата :), но започнаха да лепнат и в същото време парата не можа да проникне между листенцата. Зеленият цвят на листата е потресаващ, но е единствения, с който разполагам.
Днес, когато стана време да покрия с чаршаф, видях че не е достатъчно количество покритието и забърках 1/3 допълнително. Понеже глицеринът ми потъна незнайно къде в последния момент, сложих вместо него лимонов сок и се получи нещо като тестото на Нелка (има го малко по- надолу в коментарите). Двете теста се смесиха много добре. Мислех си, че този път няма начин да не стане гладка тортата- смесих краве масло, пудра захар и конфитюр от кайсии на много гладък крем, с който намазах добре тортата. Като я покрих с чаршафа обаче цялата беше на хълмчета и вдлъбнатини. Позагладих я някак си. Опитите да постигна гладка торта ще продължат друг път.
Стигнах и до самата торта. Бях решила да направя лесен вариант на френска селска торта, която много обичаме. Претърпях провал, но използвах неуспешния блат за нещо, което ще покажа по- късно. Придържах се към рецептата от тук, която бях изпробвала вече. Разбира се с малки промени. Вместо маргарин сложих краве масло, намалих меда на 3-4 лъжици, а брашното- на чаша и половина. Тестото разстлах във формата с ръце и направих 3 блата, а не 6-7. За крема обаче все пак се възползвах от предложения към бързия и лесен вариант на тортата, а именно- към половината подсладена сметана добавих нарязани орехи, а към другата половина- накиснати за около два часа сушени сини сливи. Нямам търпение да разбера какъв е вкуса.
Ето още една снимка на тортата:
От торта
Несполучливия блат го нарязах, залях с шоколадова глазура и украсих с цветчета. Станаха чудесни меденки :). Нямат нищо общо с петифурите то тук , с тези миниатюрни късчета сладост, но от тях е идеята.
От торта

понеделник, 1 юни 2009 г.

Картички за първи юни

Днес нямах намерение да правя картички, но преглеждайки последната публикация на
Тони и прочитайки пожеланието и по повод първи юни, се засрамих, че с нищо не съм зарадвала децата ми. Публикацията ме развълнува много, в резултат на което запретнах ръкави и направих по картичка за всяко от тях.
От scrap

От scrap
Снимките не са първо юнски, не са дори и от последния месец, но много си ги харесвам. А картичките са със снимки, защото последните такива, които видях, много ми допаднаха. Направени бяха от майката на един юнак, връстник на малката ми дъщеря.
Ето още две снимки, на които съм сложила на картичките панделки, които да ги държат затворени.
От scrap

От scrap
Related Posts with Thumbnails
 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com