Нещо като завръщане

Здравейте малки, големи и на всяка друга възраст основно момичета и по-малко момчета :). Не, няма да изпълнявам милион и едно желания. Просто правя опит за завръщане. Може и да не е успешен, но от седмици ми се иска да опитам. През изминалите месеци не бездействах съвсем, но определено не бях извор на идеи. Не бях и извор на надежда, но това е друга тема :). Нещо все пак се промени и, ще използвам клише, осъзнах, че все още държа вилицата в ръка :).
Няма да прекалявам още от първия път, затова направо ще споделя няколко снимки с вас.

Това е последната торта, която направих. Не мога да не отбележа, че е най-равната, която съм правила до сега. И с най-малко нишесте, което да ми боде очите на снимките :).
Без малко да забравя да спомена, че тази торта се появи в резултат на дружни усилия- тухлите ги изрисува моя позната, докато свивах клончетата :).

Тази година някак тайно станах на 35. Тази торта обаче ознаменува тоя ден. Забелязвате ли тенденцията- бели торти и никакво нишесте не се вижда по тях :).

Една юнска торта за млад шахматист. Много нишесте, криви полета, но голям кеф при правенето на фигурите :).

И една абсолютно и изцяло открадната, но пък я правих за една девойка, която искаше точно такава. Оригиналът остана някъде в мъртвия ми компютър и е наистина страхотна торта, но и тая не е лоша. Лепих лалетата с топъл силикон, прости ми, О Боже На Тортите.
Това е за сега. Бъдете снизходителни :).