Going postal и розови цветя

Като не правя нищо, поне на детето картичките да взема да покажа :). Понякога я обзема голям ентусиазъм и много смело се нагърбва с няколко картички наведнъж- например три :). От трите бял свят видяха две- ето ги:

Ще ги включим при малките КФ, защото и на двете цветята са обемни елементи.

Третата снимка е на зачатъците на третата картичка. Тези цветя направи съвсем сама, след като и показах на една пеперуда как става номера. И искам засрамено да си призная, че не очаквах да се справи толкова добре с глоси ефекта, но явно тоновете рисунки, които изрисува напоследък, са направили ръката и по- прецизна :).

И, разбира се, моята неколкоседмична картичка :D. И аз не можах да разбера как успях да я проточа толкова. Започнах да я мисля и правя още за филмовото предизвикателство на Елшите, но след като стана ясно, че до края на седмицата снимка изобщо няма да мога да направя, минах на режим stand by :D. Лека активност предизвика предизвикателството на Нана при КФ, но тогава техниката пък ме саботира. И така до днес.

Филмът ми е много сладък, но който е чел книгата, ще разбере значението на много старото, чак напукано от годините писмо :). Което пък напукване, не знам защо ми беше чак толкова важно, забави целия процес. Ето го в по. близък план:

Не е направено с оная пудра с дългото и сложно име, а с обикновена прозрачна, благодарение на гения на Нана :). Правих го поне 5 пъти, като най- последния, уж окончателен, беше този:

Показвам го като илюстрация как успях да го опека. Буквално. Ето и откъм гърба:

За разтапяне на пудрата ползвам пистолет с горещ въздух, който обаче в един момент, след като бях вече започнала, спря. Спешно хукнах към фурната. Тогава обаче веднъж разтопеното хубаво се разтече и попи. На шестото разтапяне хартията беше вече хубаво изгоряла. Последващото намачкване и напукване вече беше само за да видя колко ще ме изтърпи картончето :). Последва немедленно поръчване на истински уред за горещ ембосинг.
На картончето, което е на картичката, съм втрила в пукнатините малко кафява боя. А панделката  я киснах в кафе. Помните ли преди много време Рачето как споделяше с нас скъпоценен руски опит- е, дойде му времето :).
Как можах да забравя? :) Много исках да се похваля как като една трудолюбива пчеличка чоплих разни гумички с резците, за да си направя печат сама, но гледам, че по- голям интерес има към буквите :D. Но да вметна поне, че сегашните гумички никак не са подходящи за печати- след стотната проба толкова се разрошват, че трудно оставят ясен отпечатък. Да не говорим, че и окръжността не стана равна точно на правилното картонче.
А буквите (Анкх- Морпорк) ги рисувах като гледах кадъра от филма :). После оцветих А-то с черна водна боя, а М-то със златист химикал, отгоре малко глоси и готово. При Елшите точно в момента не го намирам, но става дума за това.

Кладенец с пеещ чекрък

И още една картичка с чипборд от серията Pepper & Friends, които Нана ми изпрати преди време. Имам чувството, че подхождат на всички теми и настроения :). И ако някой се чуди- това е по-скоро кладенецът с пеещ чекрък на малкия принц, където всяка мелодия разцъфтява. Всякакви тълкувания на истории с момиче, скочило в кладенеца, на което шалчето се е закачило за чекръка :D, са абсолютно неверни :).

За мишките и птичките :)

Това са две от картичките от миналата седмица. И двете са за специални хора :).

Голямо шиене падна :D, но започнеш ли веднъж, трудно се удържаш. Още повече, ако всички са така добри да се спъват съвсем тихичко и безропотно в шевната ми машина :).

С последните няколко картички имам чувството, че влязох в някакъв цикъл, като че всичките си приличат. Но пък още не мога да се нарадвам на цветенцата :).

Празнично

Това е моят поздрав към всички любители на ръчно изработените картички по случай световния ден на същия този процес, да не кажа кардмейкинга- 02.10. :)
Всъщност картичката е специално направена за Мими и силно се надявам вече да я държи в ръце.
Вероятно не само аз очаквам есента да е златна, оранжева, кафява, но съвсем против очакванията ми, дворовете и тротоарите са осеяни с лилави цветя :). И тъй като лилавото се оказа новото оранжево- да отпразнуваме есента :).

Усещане за...

Щях да правя тази картичка за предизвикателството на Светла- С аромат на..., но първо изобщо не ми стигна времето, а и никакъв аромат нямаше :). По- скоро усещане. Усещане, че времето отлита. Че ваканцията свършва и трябва да грабнем последните слънчеви дни под мишница и да яхнем тротинетката, преди още да сме свалили училищната престилка и черните обуща :).
И както се оказа- съвсем уместно. Защото, докато мигнеш, са започнали студените есенни дъждове. Да се качим за последна обиколка, какво ще кажете? :)

Предай нататък №1

Преди много време, доскоро дори отказвах да си спомня колко точно :D, се включих в една игра. Играта се казва Предай нататък и преди няколко часа с облекчение видях, че не съм пропуснала срока :).

Това е първото от петте ръчно изработени от мен неща. Изработката му се проточи изключително много, въпреки че основната част направих бързо. На това се и дължи разминаването между външността и вътрешността- след толкова месеци просто се оказа невъзможно да започна от там, където бях спряла.


Моделът е от тук. Само дето на мен момента със залепянето на велкрото нещо не ми се получи и пристъпих към план Б- затваряне с магнит. След двуседмично очакване на магнитите, които в крайна сметка се оказа, че не сме поръчали, проектът беше замразен до началото на септември :).
Урокът е наистина чудесен, няма място за въпроси. Само бих искала да припомня някои неща, които научих от Tricia Morris. Първо- момента с прегъването на ъгълчето при облепянето на кориците с хартия.

По този начин се получава хубаво, заоблено ъгълче.
И второ- ръбовете. Минавайки ги с уред за прегъване по този начин

се сдобиваме с истински равни от край до край, хубавки ръбчета :).

Есен, есен

На каквото и да ви прилича това, всъщност е шкаф за подправки :). Или поне аз си го представям така.

Препрочитайки наскоро любима моя книга, видях есента точно така- като стар шкаф за подправки, чаша къпиново вино :) и кошница току-що извадени земни ябълки :). Шкафът е превърнат в съкровищница за семена- десетки пакетчета със скъпоценни малки семенца, увити във вестник, амбалажна хартия, в кибритени кутии...
Картичката отива при Двете елши и тяхната Златна есен, но също и при Картичкофуриите, които удължиха времето за даряване с още една седмица :).