Предай нататък Hand made подарък

Много ми е мъгливо напоследък. Толкова, че дори не мога да се наканя да снимам нещата, които съм направила. Момента ми се струва подходящ да ви представя играта Предай нататък Hand made подарък. Включих се в нея посредством блога на Янето, от която очаквам нещо ръчно изработено през следващите 11 месеца и нещо :).
И така- първите петима души, които оставят коментар към тази публикация, ще получат нещо изработено от мен. Това трябва да стане най- късно до една година броено от днес нататък, но ще направя всичко възможно да не чакате толкова :D. След това на свой ред вие трябва да направите същото, да предадете нататък.
Надявам се играта да ви хареса :).

Всички, неравнодушни...

... към хартията, приветства Paper Club Ирины Лакото в безплатния и основен онлайн курс за правене на картички. Курсът ще се проведе от 7 до 20 декември в 12 аудио- и видео- урока.
Деси е превела темите и условията за записване. От нея всъщност научих за курса и смятам да се възползвам, макар времето да съвпада с връщането ми на работа :).

Две сънени кукли

Ето го първия ми опит да направя валдорфска кукла. Или поне вариант на такава, защото не е направена изцяло от естествени материи. За да не повтарям многото информация в мрежата, ще дам линк към блога на Мария, която е обяснила накратко какво е това.
Моята кукла всъщност е ушита от тениска с телесен цвят, защото по нашите географски ширини така и не намерих памучно трико в такъв цвят. Пълнежът е изкуствен- вата за възглавници и играчки от Юта- Русе. Косата е мултиматерийна :)- има прежда смес вискоза и памук, само памук и мохер. Тръбен бинт не се намира у нас и поръчах такъв от ebay.
В този албум можете да видите стъпка по стъпка как да си направите кукла, а тук е показано и как да се прикачва коса. За мен беше полезно да видя процеса и в Танцуващите кукли- има видео. Не мога да намеря общата схема, но правилото е главата да е около 1/4 от цялото тяло, макар и при мен да не се получи точно така. За сметка на това после пък компенсирах размера на главата с коса :).
Когато ших котето, първоначално взето от дъщеря ми за мече, дълго и обяснявах, че това всъщност е мау. Така всяка следваща шита от мен играчка беше също мау- бебе- мау, снежковците също са мау, за жабата да казвам ли :)- и тя. Толкова се хареса това бебе- мау, макар голо и босо, че едва успях да го снимам. Седмици не можех да му прикача косата :). Ето го как изглеждаше голо:



Така и не ми остана време да ушия на бебето- мау дрехи, но голямата ми дъщеря бързо намери несъчетаваща се с цвета на косата рокля :).

Не на насилието над раждащите жени

Събитието, което подбуди този протест, е травматичното раждане на една жена. Жена, която познавам виртуално от повече от две години и чувствам много близка, защото заедно бременяхме, родихме и гледахме децата си месеци наред. Сега, две години по- късно, тя роди второ детенце. За съжаление също толкова травматично, колкото и първото, и то със съдействието на медицинските специалисти. След като прочетох разказа и направо не можех да повярвам, че днес това се случва. Много добре знам как навсякъде пациентите се манипулират, не се информират и се третират като слабоумни, но физическото насилие над раждаща жена ме остави без думи.
Ето това е Страницата на протеста, където можете да се информирате за него. Можете също да прочетете разказа на тази и други жени, жертви на подобно насилие.
Понеже не ми е възможно да присъствам физически, изразявам огромната си подкрепа с тази публикация.
Ако сте пострадали от подобно отношение или се чувствате съпричастни, подкрепете протеста на 25-ти Ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

Картички- играчки за елха

Картичките са направени по предложение на 365 cards. Много ми допадна и реших да си направя няколко. Проточих правенето, довършването и снимането обаче безкрайно и накрая едва намерих източника :). За първата, разбира се, ентусиазмът ми беше най- голям. Наизвадих чаши, с които очертах кръговете :), изтупах праха от отдавна събирани картони и дреболии всякакви и бързо я направих. Преди окончателно да залепя най- горния слой, посипах вътре и малко брокат. Реших, че ще изглежда добре и с брокатен кант отвън. Сложих го едва тази вечер и в действителност изглежда много добре, но това някак не се вижда на снимката.
Втората реших да бъде повече картичка и по- малко играчка за елха. Залепих две от новите ми копчета- миналата седмица си купих 80 (няма грешка, осемдесет) малки, сладки, разноцветни копченца. Благодаря, Иволина, че ми показа магазинчета.
С третата исках да напомня за прекрасните искрящи стъклени играчки от детството ми. Когато направих няколко сухи тренировки, си дадох сметка че няма да стане лесно, а енергия за повече в момента нямам. Броката и аз сме все още на Вие и предвид многократните корекции, май дълго още ще останем така. С декупажно лепило и четка направих точките и линиите, които после посипах с брокат. Вероятно дълго време ще блестим у дома.

Какао и джинджифил

След последния ми подвиг в кухнята Old-Fashioned Chocolate Cake се зачудих защо толкова дълго и упорито отбягвах всичко с какао. Той всъщност събуди у мен какаоядното чудовище и в опити да задоволя глада му намерих ето тази рецепта от Мъфини и кексчета.
Какао и джинджифил ми се стори много добра идея, но добавката от черен пипер съвсем ме спечели за идеята. Не посмях да сложа половин чаена лъжичка, но половин кафена дойде точно на място като за моя вкус. Заместих и половината захар с кафява тръстикова от което не става толкова сладка сместа, а и много харесвам аромата и. Отделно от това обикновено нямам ванилия у дома. Добавих и допълнително 2-3 лъжици брашно, защото ми се стори твърде течно, макар очевидно това да не е проблем. Просто така, за всеки случай.
Разбира се изобщо не можах да направя глазурата, както е описала авторката- с висящи по краката ми деца в кулминационния момент на всяко готвене, често се случва да не мога да довърша навреме (затова и толкова често готви мъжът ми). Оставих я за следващия ден и поради това се получиха тези пламъци :). След много бъркане и добавяне на боя, това е най- оранжевия цвят, който се получи. Заинатих се по него обаче, защото много ми хареса оригинала.

Цветя и пеперуди

Картичката е заимствана от блога на Блещучка. Ако последвате линка, ще стигнете до първоизточника с пеперудите. Знам, че не блести с оригиналност моята реализация, но какво да направя като толкова много ми харесаха, а имах под ръка пеперуди и повод.
Всъщност ето я схемата. Понеже направих вътрешната част от картон 160 грама, реших да не правя 7 сгъвки, както е на схемата, а 5- иначе щеше да стане много дебело. С хартия може би няма да е толкова обемисто.
Във вътрешността има 10 цветя, които отпечатах с безцветен ембосинг- създадоха само релеф. Цветята, които съм добавила допълнително от цветна хартия, също са с безцветна пудра. Пеперудите са от първата ми и единствена за сега поръчка от etsy, за която бях писала по- рано.
От обикновена амбалажна хартия направих подаръчна торбичка, която украсих по подобен начин.
И накрая, но всъщност това е първото нещо, което се вижда- ужасните снимки. От толкова фотоапарати у дома, ми се наложи да снимам с телефон. Затова и направих такова подробно описание на картичката, защото нищо не се вижда. Дори цветовете са мътни и като че ги гледам през мъгла.
Ако някога ми се отдаде възможност, ще снимам с истински фотоапарат, но така или иначе ми се искаше да споделя с вас направеното, защото наистина се получи добре.

Кутии за съкровища

Преди време имаше много хубави уроци на Scrap Club, който обаче прекрати дейността си за огромно мое съжаление. Един от любимите ми дизайнери е Tricia Morris. Видео уроците все още могат да бъдат намерени в мрежата, а конкретно този с кутията, е ТУК. Хубавото на уроците беше и това, че към тях имаше приложение с размери и детайли за конкретното изделие. Разбира се за кутиите това не е от такова значение- винаги можем да си ги определим сами. При мен малката е 12/12/4, а голямата (по поръчка на дъщеря ми, то и по цвета си личи) 12/18/5. Тази дебелина на бирения картон, който използвах, търпи и малко по- големи кутии.

Снежни човеци

Снежковците са Тилда. Както се оказа, освен охлюва и Очо е от същия вид меки играчки. Кройките са семпли и играчките се шият лесно, а освен това всички те си приличат- имат мънички очета и нямат усти. На мен поне много ми харесват.
Появиха се в резултат на поредния ми опит да измисля нещо, с което да се включа в благотворителните коледни базари. Отново непрактична идея. След като ги уших и изплетох първия шал, видях как минути, след като го вързах на вратлето (е, поне си представих, че има такова), тялото му се зачерви от преждата. Не знам в нея ли е вината или белия полар предполага подобен развой на събитията, но за сега поне другите два шала не пуснаха боя.
Снежковците са високи около 15 сантиметра.
Ако ви харесват и искате да си ушиете такъв/ такива, ето ТУК има кройка.