неделя, 19 декември 2010 г.

Още един рожден ден. Всъщност два :)

Част от вас вече са виждали тази картичка, но друго си е да я покажа и аз :). Правих я с идеята да е весела, блестяща и пъстра като Гери, но стана основно пъстра :). 
Виждах я дълго време преди да се захвана наистина с нея, но толкова промени претърпя, че от момиченцето, опряно с гръб на сантиметъра, показващ колко е пораснало, остана само това :D.
Имах огромно желание и торта да и направя, както си пожела преди време, но никак не си представях как ще и я пратя. Работата стана: "Остави, има желание", както казват в казармата :D. 
Торта обаче направих за моята малка дъщеря- вече 3-годишна.

И ако поради липсата на Жаба, Пеперуда, Мишка, Кърт, Лястовица не става ясно коя е приказката- това е Палечка :). Опитах се да направя водно конче като на Димитрана, но бързо разбрах, че това не е лъжица за всяка уста :).
 Цветята са правени под зоркото наблюдение на съпруга ми. С мащабирането твърде не се справих, но той твърди, че иначе са доста реалистични :). Жабешка воднянка (доста грозно име за такова красиво цвете според него :)), мехунка и водна незабравка са цветенцата изброени отгоре надолу.
 Сега малко ме е яд, че не го послушах да облека Палечка със зелена рокля, но оранжево в момента ми се струваше добра идея.
 Ето я и моята Палечка- малко се чуди какво точно да направи- да духне или да наплюе свещите. В крайна сметка направи и от двете по малко :D.

събота, 11 декември 2010 г.

Отново цветно

И двете картички са с един от най- любимите ми печати за всички времена. Дълго време обаче не можех да го открия и точно преди да отправя тежки обвинения към домашните помощници, той се появи. В кутията с печати. Единственото място, на което не бях търсила.
Изключително много се забавлявах с направата и на двете. По втората обаче има толкова много картон, че се чудя как успява да се задържи изправена :).
Изненадващи възможности предоставят печатите :).
Сигурно ви писна от зелени торти с лилави хризантеми, но ето една от преди две седмици, която много ме радва. И въпреки че в съседските дворове има цветя в най- различни цветове, в нашия двор имаме само такива :).

вторник, 9 ноември 2010 г.

Хризантеми

Понеже така и така бях размятала брашна, яйца и кремове, реших че мога да направя още една тортичка :). Вече ви писах, че нищо не стана с блатовете, но пък бях побързала да направя едно цвете и реших, че няма да отиде труда ми напразно. А цветята ги правих по филмчетата, които е заснела Ани- страхотна работа е свършила :).
Блатовете са купени готови, но кремът компенсира донякъде този недостатък :). Добре разбих две малки опаковки заквасена сметана, една малка опаковка сирене Крема и 2-3 лъжици пудра захар.
Тортата е съвсем малка- 15-16 сантиметра. Иска ми се да ви кажа, че на живо не се вижда толкова много нишесте, но не е така. Е, не толкова много, но се вижда :(.
Има и картичка, за която нямах подходящи по цвят цветлета- затова е с кафеви.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Pepper навсякъде

За рождения ден на една млада госпожица трябваше да направя торта. Дълго мислих с какво да я украся и накрая реших това да бъдат елементи от добре познатите ни Pepper & Friends-ски печати, стикери, чипборд и т.н. Картичката, разбира се, е със същите мотиви.
Подаръчната торбичка я правих по начина, който показа Нана, но понеже нямах подходящ плик, набързо залепих един от опаковъчна хартия. Хем стана и с точния размер :).
За тортата колкото и да редях и пренареждах мислено елементите предварително, накрая пак забравих любимия ми- лейката.
Чудих се защо ми остана толкова много сиво, но така и не се сетих преди да успея да залепя всичко :).
Вътре трябваше да бъде лек ванилов кейк, но след два неуспешни опита се предадох и реших да опитам нещо друго. Така и не се бях решавала до сега да направя вита торта по рецепта на Димитрана, защото не мислех че ще се справя с навиването. Реших обаче, че с най- малко аварии ще направя пандишпанов блат и бях права :).
Добавих крем от маскарпоне, сметана и малиново сладко в съотношения, нямащи нищо общо с никоя прочетена рецепта, но стана наистина чудесна комбинация.

петък, 29 октомври 2010 г.

Going postal и розови цветя

Като не правя нищо, поне на детето картичките да взема да покажа :). Понякога я обзема голям ентусиазъм и много смело се нагърбва с няколко картички наведнъж- например три :). От трите бял свят видяха две- ето ги:
Ще ги включим при малките КФ, защото и на двете цветята са обемни елементи.
Третата снимка е на зачатъците на третата картичка. Тези цветя направи съвсем сама, след като и показах на една пеперуда как става номера. И искам засрамено да си призная, че не очаквах да се справи толкова добре с глоси ефекта, но явно тоновете рисунки, които изрисува напоследък, са направили ръката и по- прецизна :).
И, разбира се, моята неколкоседмична картичка :D. И аз не можах да разбера как успях да я проточа толкова. Започнах да я мисля и правя още за филмовото предизвикателство на Елшите, но след като стана ясно, че до края на седмицата снимка изобщо няма да мога да направя, минах на режим stand by :D. Лека активност предизвика предизвикателството на Нана при КФ, но тогава техниката пък ме саботира. И така до днес.
Филмът ми е много сладък, но който е чел книгата, ще разбере значението на много старото, чак напукано от годините писмо :). Което пък напукване, не знам защо ми беше чак толкова важно, забави целия процес. Ето го в по. близък план:
Не е направено с оная пудра с дългото и сложно име, а с обикновена прозрачна, благодарение на гения на Нана :). Правих го поне 5 пъти, като най- последния, уж окончателен, беше този:
Показвам го като илюстрация как успях да го опека. Буквално. Ето и откъм гърба:
За разтапяне на пудрата ползвам пистолет с горещ въздух, който обаче в един момент, след като бях вече започнала, спря. Спешно хукнах към фурната. Тогава обаче веднъж разтопеното хубаво се разтече и попи. На шестото разтапяне хартията беше вече хубаво изгоряла. Последващото намачкване и напукване вече беше само за да видя колко ще ме изтърпи картончето :). Последва немедленно поръчване на истински уред за горещ ембосинг.
На картончето, което е на картичката, съм втрила в пукнатините малко кафява боя. А панделката  я киснах в кафе. Помните ли преди много време Рачето как споделяше с нас скъпоценен руски опит- е, дойде му времето :).
Как можах да забравя? :) Много исках да се похваля как като една трудолюбива пчеличка чоплих разни гумички с резците, за да си направя печат сама, но гледам, че по- голям интерес има към буквите :D. Но да вметна поне, че сегашните гумички никак не са подходящи за печати- след стотната проба толкова се разрошват, че трудно оставят ясен отпечатък. Да не говорим, че и окръжността не стана равна точно на правилното картонче.
А буквите (Анкх- Морпорк) ги рисувах като гледах кадъра от филма :). После оцветих А-то с черна водна боя, а М-то със златист химикал, отгоре малко глоси и готово. При Елшите точно в момента не го намирам, но става дума за това.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Кладенец с пеещ чекрък

И още една картичка с чипборд от серията Pepper & Friends, които Нана ми изпрати преди време. Имам чувството, че подхождат на всички теми и настроения :). И ако някой се чуди- това е по-скоро кладенецът с пеещ чекрък на малкия принц, където всяка мелодия разцъфтява. Всякакви тълкувания на истории с момиче, скочило в кладенеца, на което шалчето се е закачило за чекръка :D, са абсолютно неверни :).

сряда, 13 октомври 2010 г.

За мишките и птичките :)

Това са две от картичките от миналата седмица. И двете са за специални хора :).
Голямо шиене падна :D, но започнеш ли веднъж, трудно се удържаш. Още повече, ако всички са така добри да се спъват съвсем тихичко и безропотно в шевната ми машина :).

С последните няколко картички имам чувството, че влязох в някакъв цикъл, като че всичките си приличат. Но пък още не мога да се нарадвам на цветенцата :).

вторник, 5 октомври 2010 г.

Празнично

Това е моят поздрав към всички любители на ръчно изработените картички по случай световния ден на същия този процес, да не кажа кардмейкинга- 02.10. :)
Всъщност картичката е специално направена за Мими и силно се надявам вече да я държи в ръце.
Вероятно не само аз очаквам есента да е златна, оранжева, кафява, но съвсем против очакванията ми, дворовете и тротоарите са осеяни с лилави цветя :). И тъй като лилавото се оказа новото оранжево- да отпразнуваме есента :).

неделя, 3 октомври 2010 г.

Усещане за...


Щях да правя тази картичка за предизвикателството на Светла- С аромат на..., но първо изобщо не ми стигна времето, а и никакъв аромат нямаше :). По- скоро усещане. Усещане, че времето отлита. Че ваканцията свършва и трябва да грабнем последните слънчеви дни под мишница и да яхнем тротинетката, преди още да сме свалили училищната престилка и черните обуща :).
И както се оказа- съвсем уместно. Защото, докато мигнеш, са започнали студените есенни дъждове. Да се качим за последна обиколка, какво ще кажете? :)

неделя, 26 септември 2010 г.

Предай нататък №1

Преди много време, доскоро дори отказвах да си спомня колко точно :D, се включих в една игра. Играта се казва Предай нататък и преди няколко часа с облекчение видях, че не съм пропуснала срока :).

Това е първото от петте ръчно изработени от мен неща. Изработката му се проточи изключително много, въпреки че основната част направих бързо. На това се и дължи разминаването между външността и вътрешността- след толкова месеци просто се оказа невъзможно да започна от там, където бях спряла.


Моделът е от тук. Само дето на мен момента със залепянето на велкрото нещо не ми се получи и пристъпих към план Б- затваряне с магнит. След двуседмично очакване на магнитите, които в крайна сметка се оказа, че не сме поръчали, проектът беше замразен до началото на септември :).
Урокът е наистина чудесен, няма място за въпроси. Само бих искала да припомня някои неща, които научих от Tricia Morris. Първо- момента с прегъването на ъгълчето при облепянето на кориците с хартия.

По този начин се получава хубаво, заоблено ъгълче.
И второ- ръбовете. Минавайки ги с уред за прегъване по този начин

се сдобиваме с истински равни от край до край, хубавки ръбчета :).

сряда, 15 септември 2010 г.

Есен, есен

На каквото и да ви прилича това, всъщност е шкаф за подправки :). Или поне аз си го представям така.

Препрочитайки наскоро любима моя книга, видях есента точно така- като стар шкаф за подправки, чаша къпиново вино :) и кошница току-що извадени земни ябълки :). Шкафът е превърнат в съкровищница за семена- десетки пакетчета със скъпоценни малки семенца, увити във вестник, амбалажна хартия, в кибритени кутии...
Картичката отива при Двете елши и тяхната Златна есен, но също и при Картичкофуриите, които удължиха времето за даряване с още една седмица :).

събота, 11 септември 2010 г.

Да дарим

Последните седмици се занимавам с дейности, необичайни и нетипични за мен :). Налага се да прекарвам много време на открито, обикновено под някое дърво на сянка, но понеже съм сама, много хора ме намират за бедстваща. А, честна дума, видът ми изобщо не е на крехка и беззащитна девойка :), но явно у хората желанието да помогнат е дълбоко втъкано. Веднъж ми предложиха диня, друг път- пуканки, после студена вода и стол :). Най- често спираха да ме попитат дали не съм закъсала нещо с колелото хора с каруци, хора с коли, други хора с велосипеди, хора с трактори... :). След което направо ми се доплакваше от умиление.

Тази картичка се появи в резултат на такива чувства. Да, животът е хубав! Каквото и да става, животът е хубав, защото винаги има нещо малко и обикновено, което да ни прави щастливи :).
Заедно със следващата ще ги включа в предизвикателството на Картичкофуриите, което тази седмица е с благотворителна насоченост.

Заедно с тях съм приготвила и още няколко по- стари картички, които не са правени специално за целта, но които отдавна бяха нарочени точно за това :).

понеделник, 6 септември 2010 г.

Тик- так


Вчера, за всеобща изненада, си разчистих бюрото. То, милото, издаде въздишка на облекчение :). Толкова приветливо и уютничко ми стана, че чак ми се доправи картичка- това е и причината да се появи втора все в един и същ календарен месец :).

Картичката е по скеч на Card patterns

събота, 4 септември 2010 г.

Picture this

Не, не съм правила аз тази ваза :). Тя е част от това картичкофурийско предизвикателство.

Много ми харесват цветовете и и затова избрах нея да "преобразя" в картичка.
Дълго време не бях правила нищо, но пък имам много нови придобивки. Цветята и перлите са точно такива, както и глоси ефекта върху цветята :).

сряда, 18 август 2010 г.

Франклин


Миналата седмица правих този Франклин за рождения ден на един малък индианец- така наречения Винету :D. Както всички сме забелязали, снимките изкарват всички дефекти наяве и не само това- като че превземат фотографиите :). За късмет децата не са придирчиви и, както отбелязаха родителите, може тортата да е изцяло дъми, те ще са доволни да гризнат по малко от фигурките :).

Понеже се страхувах да не стане пак ронливо тестото от боите, този път оцветявах фигурките, след като ги направих. В този случай обаче пукнатините се пълнят много качествено с боя и заявяват крещящо присъствието си :D.

В по-големите части- глава, тяло, коруба, пънчето също, има пълнеж от стиропор. Иначе щяха да станат много тежки и едва щях да ги закрепя. И така превоза по нашите улици и с нашата кола беше истинско предизвикателство- ръцете и краката се откачиха по няколко пъти :D.

Корубата ми отне особено много време, но ми хареса как стана.
За опаковането на подаръка пък се включи и съпруга ми, защото времето, както обикновено, не достигаше.

понеделник, 9 август 2010 г.

Две

Все по-трудно измислям заглавия на публикациите ми :). Вероятно следват още много скучни едносрични заглавия :D.
Наскоро открих, че ми е приятно да правя картички с някакви изображения за оцветяване. Следващите две са такива. Оцветени са с дистрес мастила. Харесва ми как изглеждат цветовете в повечето случаи- бледи и износени, като остарели фотографии.

Следващата отива при Картичкофуриите, чиято тема тази седмица е От старо- ново или рециклирай.

Обичам Reduce Reuse Recycle идеята, така че си събирам какви ли не джунджурии. И макар тази картичка да не беше нарочно правена за предизвикателството, като я видях завършена си казах, че там и е мястото. Reuse елементът е синьото копче. Имам още едно такова от стара бабина блуза и, честно казано, трудно се разделих с него :). Като се замисля- купените специално за крафт нужди лесно вкарвам в употреба, докато другите, от скъпоценната ми колекция, са като частица от мен.
Това видео представя чудесно оцветяването с дистрес мастила. Аз обаче използвам обикновена четка :).

събота, 7 август 2010 г.

Творчество и красота

Днес, в последния ден от Световната Седмица на Кърменето, бих искала да споделя една особено творческа и красива снимка. А защо не и единна- правя три в едно- рисувам, суча и същевременно съм тъй неземно красива, облечена с рокля, две блузи върху нея и панталон :).

Това е моята малка дъщеря, все още кърмаче.
Ако темата ви вълнува, прочетете и тази публикация на LaMartinia- написана е много приятно и има "китка" интересни и полезни линкове, свързани с кърменето :).

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Слънчогледено


Тази година рождения ми ден отпразнувахме със слънчогледи :). И някак, без да знаят гостите каква ще е тортата, ми донесоха букет от такива също :).

Тортата е Династия (за справки- Блу). Направих доза и половина, от която излезнаха торта и три малки :). Малките бяха за моите колежки и бяха, един вид, опитното ми поле в областта на работата с новите формички. То всъщност им личи- слънчогледите са едни такива нарошени :). После им хванах цаката(


Като смекчаващо вината обстоятелство ще спомена и това, че ги правих между 1,30 и 4 през нощта :). Винаги се страхувам да не се обърка нещо и да ми се развали я покритие, я украса и все в последния момент ги правя. Опровергават ме като се циментират след 2-3 дни в хладилника, но страхът ми си остава :).
Имах проблеми с боите или поне аз така мисля, защото в определен момент в процеса на боядисване тестото стана ронливо. Би ми било интересно ако някой има какво да сподели по въпроса. За да направя цвета по-наситен, боядисах покритието след като облякох тортата. Да речем че стана една идея по-добре :).
Забодохме 34 свещички от поне 4-5 различни рождени дни, но тази гледка ще ви я спестя :D. Не мога да пропусна обаче любимата ми снимка-

След най-голямата фотосесия, която сме правили с мъжа ми на черен фон, на бял фон, с ЛЕД осветление и т.н., най-реалистично изглежда на първата, най-непретенциозна снимка :). Благодаря на всички вас, които ме поздравихте тук, лично, по телефона, с картичка, във фейсбук, скайп или друг някакъв начин :). Благодаря ви, приятели! Направихте деня ми по-усмихнат :).
Включих тортата в Крейзито с надеждата, че ще се брои за второ, а не за трето участие :).
Related Posts with Thumbnails
 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com