петък, 25 декември 2009 г.

Коледна къщичка





Това е моят вариант на къщичката, която видях тук и при Блещучка. Много ми допадна идеята и когато свекърва ми поръча да и купим картичка, която да изпрати на свои приятели, реших да бъде тази.
Докато дълго разглеждах хартиите, си дадох сметка, че толкова обичам да правя картички и защото може да се жонглира много с материи, десени, цветове. Къщата не трябва задължително да е от тухли, входната врата може да е с десен на цветя :), прозорците може да са лилави, на точки, на пеперуди :D и всичко това е ОК.
Картичката замина преди десетина дни за Украйна и искрено се надявам да зарадва някого там.

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Коледа в синьо



Няколко картички в синьо, които започнах преди много време, но така и не довърших. Започването и завършването са достатъчно трудни начинания :), но когато трябва да снимам и покажа, става още по- трудно. Да ги довърша най- накрая ме подтикна един нов за мен продукт, който получих тези дни. Става дума за Glitter Glue. Не можех дори да си представя колко "отваря" хартията този глитер, колко празнични изглеждат нещата с него. Сега поне смело мога да продължа да купувам :).
Снежинките и камбанките са част от един подарък, за който скоро ще разкажа и който много ме изненада и зарадва ;).
Качеството на снимките е ужасно, дори не разбирам как успявам да изпържа така картичките :D, въпреки инструкциите на съпруга ми. С времето обаче вместо да задобрявам, положението става безнадеждно :).





Весела Коледа, приятели!

вторник, 15 декември 2009 г.

Празник с много Чебурашки




Малкото ми момиченце стана на две годинки. По този повод все пак ми се наложи да изляза от дълбоката дрямка, която ме беше налегнала, както може би сте забелязали :). И понеже Чебурашка и крокодила Гена ежедневно пеят у дома, четем книжката и гледаме филмчето, те са и главните герои на празника.
Преди няколко седмици първо направих картичка с мотиви от едното клипче, но така и не ми стигна ентусиазма да я снимам и покажа. Ето я:

След известно обмисляне реших да опитам да направя торта със същите герои. Отново не можах да си разчета добре времето и повечето неща правих набързо в последния момент, но скоро се върнах на работа и още не мога да вляза в ритъм. Няма да изброявам недостатъците на украсата- виждат се и без това ;), но възторга в очите на малката буболечка ми стопли сърцето.

Тортата е по тази рецепта на Димитрана. Нямах търпение да я опитам и, вярвайте ми, кремът стана фантастичен. Комбинацията ганаш с тъмен шоколад, портокалови корички и натрошени целувки е страхотна. Коричките ги приготвих по този начин и станаха много добре. Дъщеря ми похапваше от тях все едно бяха бонбони :). Колкото до останалото- помните ли филма Рататуй? Густо твърдеше, че всеки може да готви. Е, греши. Два пъти правих блатовете и не съм убедена, че поне единия от тях станаха както трябва :D. Два пъти забърках и захарното покритие- единия път стана влажно и ронливо, а другия- като дунапренени бонбони. Изобщо не разбрах какво не беше наред. В крайна сметка нямах и секунда повече за нови опити и смесвах по малко от двете, докато се получи нещо с прилична консистенция. Може би отново страстта, с която правя нещо или липсата на такава се отразява на качеството ;).

За малката Ина с мъжът ми избрахме оранжев плюшен слон като междувременно си говорехме колко хубаво би било да намерим Чебурашка. Казах му, че ни трябва първо машина на времето, с която да се върнем поне 20 години назад :). И познайте какво- както си ровеше той из играчките изведнъж измъкна от купа... Чебурашка :D. Направо не можех да повярвам.

При това произведена в Русия :-).

А ето от къде започна всичко:




събота, 28 ноември 2009 г.

Предай нататък Hand made подарък

Много ми е мъгливо напоследък. Толкова, че дори не мога да се наканя да снимам нещата, които съм направила. Момента ми се струва подходящ да ви представя играта Предай нататък Hand made подарък. Включих се в нея посредством блога на Янето, от която очаквам нещо ръчно изработено през следващите 11 месеца и нещо :).
И така- първите петима души, които оставят коментар към тази публикация, ще получат нещо изработено от мен. Това трябва да стане най- късно до една година броено от днес нататък, но ще направя всичко възможно да не чакате толкова :D. След това на свой ред вие трябва да направите същото, да предадете нататък.
Надявам се играта да ви хареса :).

сряда, 25 ноември 2009 г.

Всички, неравнодушни...


... към хартията, приветства Paper Club Ирины Лакото в безплатния и основен онлайн курс за правене на картички. Курсът ще се проведе от 7 до 20 декември в 12 аудио- и видео- урока.
Деси е превела темите и условията за записване. От нея всъщност научих за курса и смятам да се възползвам, макар времето да съвпада с връщането ми на работа :).

вторник, 24 ноември 2009 г.

Две сънени кукли





Ето го първия ми опит да направя валдорфска кукла. Или поне вариант на такава, защото не е направена изцяло от естествени материи. За да не повтарям многото информация в мрежата, ще дам линк към блога на Мария, която е обяснила накратко какво е това.
Моята кукла всъщност е ушита от тениска с телесен цвят, защото по нашите географски ширини така и не намерих памучно трико в такъв цвят. Пълнежът е изкуствен- вата за възглавници и играчки от Юта- Русе. Косата е мултиматерийна :)- има прежда смес вискоза и памук, само памук и мохер. Тръбен бинт не се намира у нас и поръчах такъв от ebay.
В този албум можете да видите стъпка по стъпка как да си направите кукла, а тук е показано и как да се прикачва коса. За мен беше полезно да видя процеса и в Танцуващите кукли- има видео. Не мога да намеря общата схема, но правилото е главата да е около 1/4 от цялото тяло, макар и при мен да не се получи точно така. За сметка на това после пък компенсирах размера на главата с коса :).
Когато ших котето, първоначално взето от дъщеря ми за мече, дълго и обяснявах, че това всъщност е мау. Така всяка следваща шита от мен играчка беше също мау- бебе- мау, снежковците също са мау, за жабата да казвам ли :)- и тя. Толкова се хареса това бебе- мау, макар голо и босо, че едва успях да го снимам. Седмици не можех да му прикача косата :). Ето го как изглеждаше голо:



Така и не ми остана време да ушия на бебето- мау дрехи, но голямата ми дъщеря бързо намери несъчетаваща се с цвета на косата рокля :).

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Не на насилието над раждащите жени



Събитието, което подбуди този протест, е травматичното раждане на една жена. Жена, която познавам виртуално от повече от две години и чувствам много близка, защото заедно бременяхме, родихме и гледахме децата си месеци наред. Сега, две години по- късно, тя роди второ детенце. За съжаление също толкова травматично, колкото и първото, и то със съдействието на медицинските специалисти. След като прочетох разказа и направо не можех да повярвам, че днес това се случва. Много добре знам как навсякъде пациентите се манипулират, не се информират и се третират като слабоумни, но физическото насилие над раждаща жена ме остави без думи.
Ето това е Страницата на протеста, където можете да се информирате за него. Можете също да прочетете разказа на тази и други жени, жертви на подобно насилие.
Понеже не ми е възможно да присъствам физически, изразявам огромната си подкрепа с тази публикация.
Ако сте пострадали от подобно отношение или се чувствате съпричастни, подкрепете протеста на 25-ти Ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Картички- играчки за елха









Картичките са направени по предложение на 365 cards. Много ми допадна и реших да си направя няколко. Проточих правенето, довършването и снимането обаче безкрайно и накрая едва намерих източника :). За първата, разбира се, ентусиазмът ми беше най- голям. Наизвадих чаши, с които очертах кръговете :), изтупах праха от отдавна събирани картони и дреболии всякакви и бързо я направих. Преди окончателно да залепя най- горния слой, посипах вътре и малко брокат. Реших, че ще изглежда добре и с брокатен кант отвън. Сложих го едва тази вечер и в действителност изглежда много добре, но това някак не се вижда на снимката.
Втората реших да бъде повече картичка и по- малко играчка за елха. Залепих две от новите ми копчета- миналата седмица си купих 80 (няма грешка, осемдесет) малки, сладки, разноцветни копченца. Благодаря, Иволина, че ми показа магазинчета.
С третата исках да напомня за прекрасните искрящи стъклени играчки от детството ми. Когато направих няколко сухи тренировки, си дадох сметка че няма да стане лесно, а енергия за повече в момента нямам. Броката и аз сме все още на Вие и предвид многократните корекции, май дълго още ще останем така. С декупажно лепило и четка направих точките и линиите, които после посипах с брокат. Вероятно дълго време ще блестим у дома.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Какао и джинджифил





След последния ми подвиг в кухнята Old-Fashioned Chocolate Cake се зачудих защо толкова дълго и упорито отбягвах всичко с какао. Той всъщност събуди у мен какаоядното чудовище и в опити да задоволя глада му намерих ето тази рецепта от Мъфини и кексчета.
Какао и джинджифил ми се стори много добра идея, но добавката от черен пипер съвсем ме спечели за идеята. Не посмях да сложа половин чаена лъжичка, но половин кафена дойде точно на място като за моя вкус. Заместих и половината захар с кафява тръстикова от което не става толкова сладка сместа, а и много харесвам аромата и. Отделно от това обикновено нямам ванилия у дома. Добавих и допълнително 2-3 лъжици брашно, защото ми се стори твърде течно, макар очевидно това да не е проблем. Просто така, за всеки случай.
Разбира се изобщо не можах да направя глазурата, както е описала авторката- с висящи по краката ми деца в кулминационния момент на всяко готвене, често се случва да не мога да довърша навреме (затова и толкова често готви мъжът ми). Оставих я за следващия ден и поради това се получиха тези пламъци :). След много бъркане и добавяне на боя, това е най- оранжевия цвят, който се получи. Заинатих се по него обаче, защото много ми хареса оригинала.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Цветя и пеперуди





Картичката е заимствана от блога на Блещучка. Ако последвате линка, ще стигнете до първоизточника с пеперудите. Знам, че не блести с оригиналност моята реализация, но какво да направя като толкова много ми харесаха, а имах под ръка пеперуди и повод.
Всъщност ето я схемата. Понеже направих вътрешната част от картон 160 грама, реших да не правя 7 сгъвки, както е на схемата, а 5- иначе щеше да стане много дебело. С хартия може би няма да е толкова обемисто.
Във вътрешността има 10 цветя, които отпечатах с безцветен ембосинг- създадоха само релеф. Цветята, които съм добавила допълнително от цветна хартия, също са с безцветна пудра. Пеперудите са от първата ми и единствена за сега поръчка от etsy, за която бях писала по- рано.
От обикновена амбалажна хартия направих подаръчна торбичка, която украсих по подобен начин.
И накрая, но всъщност това е първото нещо, което се вижда- ужасните снимки. От толкова фотоапарати у дома, ми се наложи да снимам с телефон. Затова и направих такова подробно описание на картичката, защото нищо не се вижда. Дори цветовете са мътни и като че ги гледам през мъгла.
Ако някога ми се отдаде възможност, ще снимам с истински фотоапарат, но така или иначе ми се искаше да споделя с вас направеното, защото наистина се получи добре.

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Кутии за съкровища



Преди време имаше много хубави уроци на Scrap Club, който обаче прекрати дейността си за огромно мое съжаление. Един от любимите ми дизайнери е Tricia Morris. Видео уроците все още могат да бъдат намерени в мрежата, а конкретно този с кутията, е ТУК. Хубавото на уроците беше и това, че към тях имаше приложение с размери и детайли за конкретното изделие. Разбира се за кутиите това не е от такова значение- винаги можем да си ги определим сами. При мен малката е 12/12/4, а голямата (по поръчка на дъщеря ми, то и по цвета си личи) 12/18/5. Тази дебелина на бирения картон, който използвах, търпи и малко по- големи кутии.

Снежни човеци


Снежковците са Тилда. Както се оказа, освен охлюва и Очо е от същия вид меки играчки. Кройките са семпли и играчките се шият лесно, а освен това всички те си приличат- имат мънички очета и нямат усти. На мен поне много ми харесват.
Появиха се в резултат на поредния ми опит да измисля нещо, с което да се включа в благотворителните коледни базари. Отново непрактична идея. След като ги уших и изплетох първия шал, видях как минути, след като го вързах на вратлето (е, поне си представих, че има такова), тялото му се зачерви от преждата. Не знам в нея ли е вината или белия полар предполага подобен развой на събитията, но за сега поне другите два шала не пуснаха боя.
Снежковците са високи около 15 сантиметра.
Ако ви харесват и искате да си ушиете такъв/ такива, ето ТУК има кройка.

петък, 30 октомври 2009 г.

Old-Fashioned Chocolate Cake



Това е един от най- страстните клипове, които съм гледала. Мигом ме засърбяха купите и лъжиците, но минаха месеци докато се престраша да опитам. Междувременно го изгледах още трийсетина пъти и намерих рецептата. Можете да я видите ТУК.
Ето превод на рецептата:
За блата:
1 1/2 чаши брашно
1 чаша кристална захар
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена лъжица сода
1/3 чаша качествено какао
170 грама безсолно меко масло
2 големи яйца
2 чаени лъжици висококачествен ванилов екстракт (излишно е да споменавам, че нямам такъв, нали :))
2/3 чаша заквасена сметана


Глазура:
170 грама качествен полусладък шоколад, начупен на малки парчета
85 грама безсолно масло
2 1/2 чаши пудра захар
1 супена лъжица царевичен сироп (не знам дали е уместно, но вместо това сложих глюкоза)
1/2 чаша заквасена сметана
1 чаена лъжица ванилия

Всичко изглежда много лесно, но уверявам ви- за мен никак не беше. При всичкия ми ентусиазъм ето какво се получи:

Може би някой ще има идея какво точно не е наред.
Но да се върна на приготвянето. Първо установих, че кухненският робот и фурната ми не са точно като на мадамата от филмчето :D. Роботът ме бойкотира като отказа да бъде спрян от копчето за спиране и макар че мъжът ми твърди, че му е дошло времето, аз си мисля че го насилих и му дойде много. Следващия път ще го направя с миксер като смеся всички съставки без брашното и накрая прибавя и него.
Като забърках сместа прилежно я разделих в две еднакви форми и, изненада, не се събраха и двете на скарата във фурната :). Въпреки това и втория блат, независимо от отлежаването, стана чудесен. Чудя се дали да не опитам това тесто да го направя на кексчета- много е вкусно. Тавичките ми са с диаметър 22 см (препоръчват да бъдат 20, но аз разполагам с това). Пекат се на 180 градуса по Целзий 35 минути, като е добре да се проверяват още от 25-тата. Аз всъщност пекох 28 мин., защото блатовете ми бяха по- тънки (заради двата сантиметра :)) и по- бързо се опекоха. Съветват първия блат да се сложи с издутата част надолу, но не го направих и може би поради това имаше такава бразда между двата блата.
Когато стигнах до крема кухненският робот откровено страдаше- затова са и неразбитите светли бучици. Освен това не можах да намеря запасите ми от пудра захар и сложих около чаша по- малко. И така стана отровно сладък, та не мога да си представя какво би било иначе :). След като кремът с бясна скорост започна да се стича отвсякъде, се зачудих дали тази една чаша не е причината за това. Едва успях да намеря фотоапарата да снимам преди да изтече съвсем :).
В крайна сметка стана разкошен сладкиш- блат и крем се допълваха идеално.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Няколко малки картички



Тези картички са по скеч от блог, който Деси ни представи скоро, а именно Clean & Simple Stamping. Не знам защо бях решила, че непременно трябва да се вместя в 10 минути при направата им, като се оказаха съвсем различни десет минутните скечове :). Така или иначе не ми бяха достатъчни. Освен това изобщо не съм очарована от резултата. Разбира се, никой не може да ми гарантира фантастичен резултат, ако аз самата не се постарая малко, а точно тези са безкрайно измъчени. За капак направих камара снимки в търсене на подходящ фон, но вечер е трудно да се намери такъв. Най- голямото им достойнство е терапевтичния им ефект :).
И на четирите съм използвала embossing powder, като на тези с цветното мастило беше прозрачна пудрата. Създава блестящ ефект- много ми хареса.







вторник, 27 октомври 2009 г.

Една година блог и Blog Candy



Не, не става дума за моя, а за този на Иволина- My craft inspiration Моите майстории.
Честита първа година! Продължавай да се грижиш все така добре за това прекрасно място, където всеки може да намери нещо интересно. При това на български :). За една година 485 публикации ми се струват огромен труд, но когато човек има вдъхновение, има ли рамки и прегради за него :).
Наградата е в тайна кутия за сега, но със сигурност ще бъде много интересна. Затова побързайте да се запишете до първи ноември.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Играчка за елха



Тази играчка за елха е готова от дни, но прехвърляйки я от рафт на рафт, за да не я стига дъщеря ми, забравих за нея. Ето ТУК е дадено стъпка по стъпка как се прави. За мен най- трудно беше да направя шаблончето на равностранен триъгълник, по което се сгъва. Някои от вас може би помнят колко търсих как се вписва правилен петоъгълник в окръжност- е, сега беше същата история :). Всичко останало е като детска игра.
Защо изобщо я направих? От години се чудя с какво бих могла да се включа в благотворителните базари, организирани ежегодно от настоящи и бъдещи родители в подкрепа на различни каузи. Да, понякога ми се получават картичките, но явно няма да е това, защото нямало голям интерес към тях. Реших да направя една играчка, ей така, да я видя. Добре изглежда, но е от хартия, а това е съществен минус- ще иска специално отношение, за да не се смачка и ще заема много място. Мисли, Рене, мисли :-). По тази причина и си остана една за сега.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Картичка с пеперуди



В последно време се занимавам с какво ли не, всъщност по- късно ще стане ясно :), но така и не мога да стигна до правене на картички. Два поредни дни обаче получавам материали и не се сдържах да ги използвам. Първо пристигна ето това:

Clear embossing powder и печат, с който да я пробвам. Още снощи го направих. Приложих една от техниките, които е представяла Jennifer Mcguire или поне аз я видях за пръв път при нея като започна да води уроците преди време. Конкретно този урок е по- скорошен.
Пеперудите на картичката пък пристигнаха днес- първата ми поръчка от Etsy. Може би малко се сливат с цветовете на основата, но се чувствах като дете- исках всичко ново да сложа :). Също може да изглеждам твърде повлияна от работите на Lusy и вероятно е така, но не мога да се спра да изпробвам нови за мен неща. Дори не си представям как бих могла да се придържам към един определен стил- обичам разнообразието.
Картичката е малка- около 8х8 сантиметра. Харесва ми.
Ето и пеперудите от Etsy. Наистина са 1 инч от крило до крило по диагонал. Материалът обаче не е точно картон- може би е около 120 грама на квадратен метър.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Картичка изненада





От близо две седмици съм подготвила тази публикация, само чаках да получа картичката. Картичката пристигна отдавна, а аз съвсем забравих да я публикувам. Днес Нана ме подсети да го направя.
Тази картичка е част от обмена, който си организирахме група KardMaker-и по повод World Card Making Day и я получих от Ралико. Не мога да си спомня кога за последен път съм очаквала нещо с такова нетърпение. За възторга на децата пък няма да споменавам :). Голямата ми дъщеря иска да и подаря всяка картичка, която и хареса. За тази възкликна: "Ще ми я подариш, нали?" и остана леко разочарована като и отказах.
Картичката е много добре изработена, всеки детайл е ръчно направен, включително шева по края. За мен това е огромен труд и съм искрено впечатлена от усърдието и прецизността на Ралико.
Благодаря ти, Рали, много ме зарадва :).

Ето това е картичката, която изпратих аз.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Родословно дърво



Тази вечер двете с дъщеря ми се трудихме над това. Повечето идеи и изпълнението им са нейни. И въпреки че изглеждаме като жрици на нощта с тези ярко червени устни :), много се гордея с нея. Радвам се, че е смела с молива и че горе- долу започна да спазва някакви пропорции

понеделник, 5 октомври 2009 г.

Pumpkins for princesses


През единия от почивните дни ходихме на гости. В двора на домакините имаше камара тикви, която направо плачеше за снимка. Не я снимах, но тя упорито стоеше пред погледа ми и накрая набързо я надрасках. Нямат нито едно листо, защото се страхувах да не ги накича с листа от друг растителен вид :), а се сетих да потърся други тикви едва накрая, като се опитвах да измисля надпис. Така всъщност стигнах и до заглавието- след като видях тикви за продан, моите тутакси ми заприличаха на тикви в двора на Пепеляшка :-).

събота, 3 октомври 2009 г.

World Card Making Day


Днес е световния ден на правенето на картички. Като цяло денят беше доста изморителен, но все пак реших да направя нещичко по този повод. Нещо бързо и без много детайли. Нещо, което да не ме затрудни твърде в час като този. Не ме затрудни, но не ме и удовлетвори. Което идва да ми напомни, че компромисите понякога изобщо не си заслужават. Опитах различни неща и част от тях биха се получили доста добре, ако упорито не бях отказала да сменя хартиите.
Картичката е по скеч, който обаче за съжаление не мога да покажа.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Котка или така наречения Очо




В последния брой на Labores Del Hogar, който си купих, има кройки на две такива сладки котки. Започнах с по- малката без да осъзнавам колко малки са всъщност детайлите.
Използвах тениска, която купих специално за целта, тъй като трико в такъв цвят без ликра не намерих. Както е видно- усуква се точно както го правят и тениските :). Вероятно има някаква тънкост при кроенето, за да се избегне това, но аз не съм я прозряла още.
Преди да разбере, че това е котка, малката ми дъщеря нарече животинчето очо (мечо). Така си и остана- Очо :).

сряда, 30 септември 2009 г.

Какво видяхме от терасата

Публикацията на Димитрана за гледката от прозореца/терасата, ме провокира да избера няколко от любимите ни снимки и да ги споделя с вас. Мъжът ми има слабост към снимането от терасата, защото от тук се вижда най- хубавия залез по целия Дунав. Колко нескромно :). И понеже точно на нивото на очите ни минават жици, той стъпва с един крак на перваза на прозореца, а с другия- на парапета. През това време на мен ми е настръхнала цялата космена покривка, но пък обикновено си заслужава. Ето някои от тях:










От терасата ни се виждат и такива гледки:





Толкова обичам тези снимки, че посветих книжка на тях. Казва се точно така- Какво видяхме от терасата и други наши любими неща.



След като мъжът ми добави линк в коментарите, редактирам и го добавям и аз в основната публикация.
Related Posts with Thumbnails
 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com