В последния брой на Labores Del Hogar, който си купих, има кройки на две такива сладки котки. Започнах с по- малката без да осъзнавам колко малки са всъщност детайлите.
Използвах тениска, която купих специално за целта, тъй като трико в такъв цвят без ликра не намерих. Както е видно- усуква се точно както го правят и тениските :). Вероятно има някаква тънкост при кроенето, за да се избегне това, но аз не съм я прозряла още.
Преди да разбере, че това е котка, малката ми дъщеря нарече животинчето очо (мечо). Така си и остана- Очо :).
3 коментара:
Сръчни са ръцете ти, Теди!
Като малка много харесвах такива играчки, но имах само една кукла.. и нито едно животинче.. Ех :-)))
Сърдечен поздрав и пожелание за усмихнат уикенд :-)
Благодаря ти, Дими, много ласкаво се изказваш. У дома обаче възникна спор това котка ли е наистина, мишка ли е или е кенгуру :-))).
Аз май сега повече харесвам такива играчки, отколкото като дете :). Най- хубавото от всичко е как дни наред децата влачат някоя такава домашна играчка из стаите и не се разделят с нея, независимо от кой животински вид е.
Всъщност.. голям срам! Как можах да го забравя?! Мики Маус. Внезапно и ясно зад клепачите ми се очертаха
тънките му крайници, големи стъпала, огромната и вечно нахилена муцуна.. именно: дни наред го влачех неотлъчно от стая в стая.. :-)
Прегръдка за малката сладурана и за.. Очо, разбира се :-D
Публикуване на коментар