След последния ми подвиг в кухнята Old-Fashioned Chocolate Cake се зачудих защо толкова дълго и упорито отбягвах всичко с какао. Той всъщност събуди у мен какаоядното чудовище и в опити да задоволя глада му намерих ето тази рецепта от Мъфини и кексчета.
Какао и джинджифил ми се стори много добра идея, но добавката от черен пипер съвсем ме спечели за идеята. Не посмях да сложа половин чаена лъжичка, но половин кафена дойде точно на място като за моя вкус. Заместих и половината захар с кафява тръстикова от което не става толкова сладка сместа, а и много харесвам аромата и. Отделно от това обикновено нямам ванилия у дома. Добавих и допълнително 2-3 лъжици брашно, защото ми се стори твърде течно, макар очевидно това да не е проблем. Просто така, за всеки случай.
Разбира се изобщо не можах да направя глазурата, както е описала авторката- с висящи по краката ми деца в кулминационния момент на всяко готвене, често се случва да не мога да довърша навреме (затова и толкова често готви мъжът ми). Оставих я за следващия ден и поради това се получиха тези пламъци :). След много бъркане и добавяне на боя, това е най- оранжевия цвят, който се получи. Заинатих се по него обаче, защото много ми хареса оригинала.
4 коментара:
А, каза че ще готвиш супа...:)
Крема изглежда супер апетитно..ммм
:)))
Ама те са от почивните дни, просто сега им дойде времето.
мммм....интересно и вкусно :)Аз веднъж за глазура пробвах с разтопен бял шоколад.Бързо става, със сигурност е вкусен, а по желание предполагам ,че може да се и оцвети.
Несъмнено става много вкусно с бял шоколад :). Веднъж и аз правих- стана убийствено сладко. Интересно е обаче, че много сладките глазури чудесно си пасват с основното тесто. Мен поне продължава да ме изненадва това колко добре се допълват :).
Публикуване на коментар