

Бях я замислила тази картичка, но така и не се явяваше подходяща тема. До днес. Днес прочетох една от приказните истории на Caribiana и, както и от всички останали, останах запленена. Използва думи като обрамчени, плочник, пъстроцветни :), от които нещо в мен започва да бълбука и да грее и ми става много, много хубаво. Толкова цветно описва хората зад прозорците, че се озовавам там, виждам и помирисвам всичко. Само да протегна ръка и ще откъсна тревичките, поникнали между паветата. Забравям, че в ежедневието ми използвам едва сто думи и се чувствам приказна разказвачка и аз.
Тук може да прочетете историята за
Майстора на чадъри, която беше моето вдъхновение. Бих искала да мога да нарисувам Майстора, правещ балончета пълни с приказки от своята тераса, но не мога. Мога само толкова. Те и способностите ми да оцветявам са спорни :D, но като прочетете историята съм сигурна, че никой няма да се сети да отвори дума за това ;).
Моделът е от
ТУК и ако нямате някакви специални допълнения, е лесен за изпълнение.
Някои от вас може би си спомнят рамката, която направих преди време по същата схема, но със сигурност има и такива, за които ще е нещо ново.

Днешната рамка беше по равно математика и поезия :) и, честно казано, предварителната подготовка със смятане, рязане и сгъване много ми харесва ;).
П.П. Картичката я направих за един специален човек- Ралико от Картичкофуриите :) и затова я публикувам сега, въпреки че текста е написан преди два дни.