Going postal и розови цветя

Като не правя нищо, поне на детето картичките да взема да покажа :). Понякога я обзема голям ентусиазъм и много смело се нагърбва с няколко картички наведнъж- например три :). От трите бял свят видяха две- ето ги:

Ще ги включим при малките КФ, защото и на двете цветята са обемни елементи.

Третата снимка е на зачатъците на третата картичка. Тези цветя направи съвсем сама, след като и показах на една пеперуда как става номера. И искам засрамено да си призная, че не очаквах да се справи толкова добре с глоси ефекта, но явно тоновете рисунки, които изрисува напоследък, са направили ръката и по- прецизна :).

И, разбира се, моята неколкоседмична картичка :D. И аз не можах да разбера как успях да я проточа толкова. Започнах да я мисля и правя още за филмовото предизвикателство на Елшите, но след като стана ясно, че до края на седмицата снимка изобщо няма да мога да направя, минах на режим stand by :D. Лека активност предизвика предизвикателството на Нана при КФ, но тогава техниката пък ме саботира. И така до днес.

Филмът ми е много сладък, но който е чел книгата, ще разбере значението на много старото, чак напукано от годините писмо :). Което пък напукване, не знам защо ми беше чак толкова важно, забави целия процес. Ето го в по. близък план:

Не е направено с оная пудра с дългото и сложно име, а с обикновена прозрачна, благодарение на гения на Нана :). Правих го поне 5 пъти, като най- последния, уж окончателен, беше този:

Показвам го като илюстрация как успях да го опека. Буквално. Ето и откъм гърба:

За разтапяне на пудрата ползвам пистолет с горещ въздух, който обаче в един момент, след като бях вече започнала, спря. Спешно хукнах към фурната. Тогава обаче веднъж разтопеното хубаво се разтече и попи. На шестото разтапяне хартията беше вече хубаво изгоряла. Последващото намачкване и напукване вече беше само за да видя колко ще ме изтърпи картончето :). Последва немедленно поръчване на истински уред за горещ ембосинг.
На картончето, което е на картичката, съм втрила в пукнатините малко кафява боя. А панделката  я киснах в кафе. Помните ли преди много време Рачето как споделяше с нас скъпоценен руски опит- е, дойде му времето :).
Как можах да забравя? :) Много исках да се похваля как като една трудолюбива пчеличка чоплих разни гумички с резците, за да си направя печат сама, но гледам, че по- голям интерес има към буквите :D. Но да вметна поне, че сегашните гумички никак не са подходящи за печати- след стотната проба толкова се разрошват, че трудно оставят ясен отпечатък. Да не говорим, че и окръжността не стана равна точно на правилното картонче.
А буквите (Анкх- Морпорк) ги рисувах като гледах кадъра от филма :). После оцветих А-то с черна водна боя, а М-то със златист химикал, отгоре малко глоси и готово. При Елшите точно в момента не го намирам, но става дума за това.