Историята на моя род

Дълго време не съм публикувала нещо ново. Не че и това е нещо ново, мина месец, откак го направихме :). Историята на моя род е проект, по който работихме двете с дъщеря ми и тя свърши наистина много работа.

Буквите са приспособени латински такива.

Избирахме дейности и техники, с които да може да се справи сама, но понякога все пак ставаха и непредвидени неща. Тогава превръщахме дефекта в ефект- като на дървото горе :).

На мен се падна многото шиене.

Нещо не се спогаждаме с блогър и не знам какво да направя с огромните дупки, които зеят тук- таме.

 

Това са стъпките на двата рода, които са се срещнали на точното място :).

Собственоръчно направени снимки на бабите и дядовците.

 

 И накрая някакъв вариант на родословно дърво.
Ако се чудите защо съм сложила тази рамка- бях си легнала много късно без да снимам и сутринта се наложи скоростно да направя фотосесия. Толкова спяща съм я правила, че нямам никакъв, ама никакъв спомен. Не мога да си обясня защо съм избрала възглавница за основа, около която освен това се виждат разни тъмни ъгълчета. Та това е сравнително лесен за смилане вид :).

Малки Картичкофурии

Привет, приятели!
За много хубави и цветни години на всички!
Тази година първи имаме удоволствието да предизвикаме всички Малки Картичкофурии ние с дъщеря ми Яна. Тя скоро ще стане на 9 години и много обича да рисува, да реже и лепи :).
Сигурно част от вас вече мечтаят за слънчево време, цветя и пролетно ухание. Ние обаче сме още под влиянието на зимната ваканция и нейното очарование. Освен игрите в снега и пързалките, за нас голямо удоволствие е да излезем всички заедно на разходка да поснимаме. После се прибираме и разглеждаме находките си :). И макар че последните години явно не става достатъчно студено за да се появи нашия любим обект- червенушката, тя си остава най-яркия зимен символ. Поне за мен.

А едно от любимите нещо на Яна, свързано със зимата, е правенето на снежни ангели :).

Ето я и в действие:

   

И така- покажете ни вашата зима. Снежна, студена, топла, чиста или каквато я чувствате :).

Наградата, противно на предизвикателството, е цветна, но се надяваме да ви хареса :).

Дъщеря ми е разтревожена, че все още никой не се е записал, така че- заповядайте :).

Днес искам да ви покажа и още нещо, макар това да са едни от най-калпавите снимки, които съм правила. Но за свое оправдание ще кажа, че снимането на черен обект и то вечер, разчитайки само на светкавицата не само за мен се оказа ужасно трудно.    

                                                   

                                                                      
Това е първата торта, която правя за съпруга ми и много исках да стане както трябва, но започнах от днес за вчера и нямаше как да изсъхне фигурката. Затова и не се получи типичната поза, в която се сушат кормораните :). Лошото е, че с такива тежки крила нямам идея как изобщо бих могла да ги закрепя в тази поза. Добре поне, че се отказах от първоначалната идея за планиращ ниско над водата пеликан, защото тогава разочарованието щеше да е още по- голямо :).
Детайлните снимки са правени на другия ден.

Going postal и розови цветя

Като не правя нищо, поне на детето картичките да взема да покажа :). Понякога я обзема голям ентусиазъм и много смело се нагърбва с няколко картички наведнъж- например три :). От трите бял свят видяха две- ето ги:

Ще ги включим при малките КФ, защото и на двете цветята са обемни елементи.

Третата снимка е на зачатъците на третата картичка. Тези цветя направи съвсем сама, след като и показах на една пеперуда как става номера. И искам засрамено да си призная, че не очаквах да се справи толкова добре с глоси ефекта, но явно тоновете рисунки, които изрисува напоследък, са направили ръката и по- прецизна :).

И, разбира се, моята неколкоседмична картичка :D. И аз не можах да разбера как успях да я проточа толкова. Започнах да я мисля и правя още за филмовото предизвикателство на Елшите, но след като стана ясно, че до края на седмицата снимка изобщо няма да мога да направя, минах на режим stand by :D. Лека активност предизвика предизвикателството на Нана при КФ, но тогава техниката пък ме саботира. И така до днес.

Филмът ми е много сладък, но който е чел книгата, ще разбере значението на много старото, чак напукано от годините писмо :). Което пък напукване, не знам защо ми беше чак толкова важно, забави целия процес. Ето го в по. близък план:

Не е направено с оная пудра с дългото и сложно име, а с обикновена прозрачна, благодарение на гения на Нана :). Правих го поне 5 пъти, като най- последния, уж окончателен, беше този:

Показвам го като илюстрация как успях да го опека. Буквално. Ето и откъм гърба:

За разтапяне на пудрата ползвам пистолет с горещ въздух, който обаче в един момент, след като бях вече започнала, спря. Спешно хукнах към фурната. Тогава обаче веднъж разтопеното хубаво се разтече и попи. На шестото разтапяне хартията беше вече хубаво изгоряла. Последващото намачкване и напукване вече беше само за да видя колко ще ме изтърпи картончето :). Последва немедленно поръчване на истински уред за горещ ембосинг.
На картончето, което е на картичката, съм втрила в пукнатините малко кафява боя. А панделката  я киснах в кафе. Помните ли преди много време Рачето как споделяше с нас скъпоценен руски опит- е, дойде му времето :).
Как можах да забравя? :) Много исках да се похваля как като една трудолюбива пчеличка чоплих разни гумички с резците, за да си направя печат сама, но гледам, че по- голям интерес има към буквите :D. Но да вметна поне, че сегашните гумички никак не са подходящи за печати- след стотната проба толкова се разрошват, че трудно оставят ясен отпечатък. Да не говорим, че и окръжността не стана равна точно на правилното картонче.
А буквите (Анкх- Морпорк) ги рисувах като гледах кадъра от филма :). После оцветих А-то с черна водна боя, а М-то със златист химикал, отгоре малко глоси и готово. При Елшите точно в момента не го намирам, но става дума за това.

Лятна история с точки

Преди няколко дни обикалях със съпруга ми близките околности и за пореден път се възхитих на вида на обработваемите земеделски земи- от единия край жънат рапица докато пшеницата още люлее клас, а в същото време слънчогледите вече са усмихнали лица :). Когато Двете елши зададоха новата тема в Картичкофуриите, си дадох сметка, че това е моето лято. Винаги е било. Нали съм добруджанка :).

Докато избирах хартиите реших, че може да включа картичката и в Щурото предизвикателство, чиято тема е Всичко на точки :).
Малката ми Картичкофурия също направи картичка и то по тема, отново зададена от Двете елши- Сладурски животинки. И понеже за сега не мога да откликна на молбата и да и направя собствен блог, показвам я тук.

Много се гордея с нея, защото освен предварително отрязания картон, всичко друго си отряза, подреди и залепи сама. Всъщност държах и панделката да я завърже :).
Подмених едната снимка- кой би си помислил, че няма да мине без ремонт :).

Happy birthday, Janice

Днес рожден ден има Джанис- нова наша позната, която живее от две години в България, има седем котки и е голяма сладурана с прекрасен дух и интереси :).
Понеже дъщеря ми е фенка на котките и на Джанис, нейната поздравителна картичка за нея е с котка. Моята- колко предвидимо- също :).
Честит рожден ден, Джанис!
Картичката ще включа в предизвикателството на Картичкофуриите Празнична картичка.

За осми март...

Сутринта на бюрото ме чакаше тази картичка, придружена от букетче кокичета :). Знам че е направена още преди седмица и беше крита нагоре- надолу по етажите. Всяка година голямата ми дъщеря тайно прави картички и тази не пропусна :). Много ме зарадва.
От училище пък се върна с тези двете:

На първата съм аз, а на втората- баба и. Също толкова красива съм, колкото и на картичката, само ме е нарисувала с около 68,5 килограма по- лека :D. И колко само подходящи са за предизвикателството на Картичкофуриите за тази седмица :).
А следващите съм правила аз за днешния празник, на който ходи свекърва ми. Честно казано не съм особено доволна от резултата, някак повече очаквания имах, но нещо не можах да ги подредя добре, а и бях много притисната от времето. Тези с розите като че станаха по- прилични :). За което много благодаря на Двете елши. Отдавна исках да разгадая точно тези рози как стават, но все не ми попадаше урок под ръка. В общи линии съжалих, че не започнах първо тях да правя, защото изненадващо лесно, бързо и красиво станаха. Във всички случаи мисията е изпълнена :).

Родословно дърво

Тази вечер двете с дъщеря ми се трудихме над това. Повечето идеи и изпълнението им са нейни. И въпреки че изглеждаме като жрици на нощта с тези ярко червени устни :), много се гордея с нея. Радвам се, че е смела с молива и че горе- долу започна да спазва някакви пропорции

Коледна картичка от дъщеря ми

Да, Коледа е далече, но детето имаше огромно желание да направи нещо, а тези бяха единствените подходящи материали.



Много по- добре се справя с изрязването, отколкото преди половин година и беше горда да го сподели с мен. Всъщност и аз съм приятно изненадана. Залепи сама частите една върху друга доста точно, аз помогнах при изрязването на оризовата хартия и центрирането и върху картичката.