Нещо като завръщане

Здравейте малки, големи и на всяка друга възраст основно момичета и по-малко момчета :). Не, няма да изпълнявам милион и едно желания. Просто правя опит за завръщане. Може и да не е успешен, но от седмици ми се иска да опитам. През изминалите месеци не бездействах съвсем, но определено не бях извор на идеи. Не бях и извор на надежда, но това е друга тема :). Нещо все пак се промени и, ще използвам клише, осъзнах, че все още държа вилицата в ръка :).
Няма да прекалявам още от първия път, затова направо ще споделя няколко снимки с вас.

Това е последната торта, която направих. Не мога да не отбележа, че е най-равната, която съм правила до сега. И с най-малко нишесте, което да ми боде очите на снимките :).
Без малко да забравя да спомена, че тази торта се появи в резултат на дружни усилия- тухлите ги изрисува моя позната, докато свивах клончетата :).

Тази година някак тайно станах на 35. Тази торта обаче ознаменува тоя ден. Забелязвате ли тенденцията- бели торти и никакво нишесте не се вижда по тях :).

Една юнска торта за млад шахматист. Много нишесте, криви полета, но голям кеф при правенето на фигурите :).

И една абсолютно и изцяло открадната, но пък я правих за една девойка, която искаше точно такава. Оригиналът остана някъде в мъртвия ми компютър и е наистина страхотна торта, но и тая не е лоша. Лепих лалетата с топъл силикон, прости ми, О Боже На Тортите.
Това е за сега. Бъдете снизходителни :).

Котешки работи

Торта за един млад мъж, която беше истинско изпитание за способностите ми да възпроизведа триизмерна фигура :). Дали да не си бях премерила силите първо с BEN10 като по-лесна фигурка  :D. Всъщност както седмица по-късно установих- лесните фигурки също не ми се получават, така че беше все едно :).

  Вътре тортата е "Татяна" и мога да ви уверя, че вече се нарежда сред любимите ни. Винаги се притеснявам да оставя дълго време да престои торта с млечна сметана и маскарпоне, така че за празника беше едва на 30 часа. Потърпевшите обаче споделиха, че на шейсетия час вкусът е божествен :).

Малко преди да сложат свещичките, намериха от някъде и едно перо за шапката на котака, така че стана по-достоверен :).

Малки Картичкофурии

Привет, приятели!
За много хубави и цветни години на всички!
Тази година първи имаме удоволствието да предизвикаме всички Малки Картичкофурии ние с дъщеря ми Яна. Тя скоро ще стане на 9 години и много обича да рисува, да реже и лепи :).
Сигурно част от вас вече мечтаят за слънчево време, цветя и пролетно ухание. Ние обаче сме още под влиянието на зимната ваканция и нейното очарование. Освен игрите в снега и пързалките, за нас голямо удоволствие е да излезем всички заедно на разходка да поснимаме. После се прибираме и разглеждаме находките си :). И макар че последните години явно не става достатъчно студено за да се появи нашия любим обект- червенушката, тя си остава най-яркия зимен символ. Поне за мен.

А едно от любимите нещо на Яна, свързано със зимата, е правенето на снежни ангели :).

Ето я и в действие:

   

И така- покажете ни вашата зима. Снежна, студена, топла, чиста или каквато я чувствате :).

Наградата, противно на предизвикателството, е цветна, но се надяваме да ви хареса :).

Дъщеря ми е разтревожена, че все още никой не се е записал, така че- заповядайте :).

Днес искам да ви покажа и още нещо, макар това да са едни от най-калпавите снимки, които съм правила. Но за свое оправдание ще кажа, че снимането на черен обект и то вечер, разчитайки само на светкавицата не само за мен се оказа ужасно трудно.    

                                                   

                                                                      
Това е първата торта, която правя за съпруга ми и много исках да стане както трябва, но започнах от днес за вчера и нямаше как да изсъхне фигурката. Затова и не се получи типичната поза, в която се сушат кормораните :). Лошото е, че с такива тежки крила нямам идея как изобщо бих могла да ги закрепя в тази поза. Добре поне, че се отказах от първоначалната идея за планиращ ниско над водата пеликан, защото тогава разочарованието щеше да е още по- голямо :).
Детайлните снимки са правени на другия ден.

Още един рожден ден. Всъщност два :)

Част от вас вече са виждали тази картичка, но друго си е да я покажа и аз :). Правих я с идеята да е весела, блестяща и пъстра като Гери, но стана основно пъстра :). 

Виждах я дълго време преди да се захвана наистина с нея, но толкова промени претърпя, че от момиченцето, опряно с гръб на сантиметъра, показващ колко е пораснало, остана само това :D.

Имах огромно желание и торта да и направя, както си пожела преди време, но никак не си представях как ще и я пратя. Работата стана: "Остави, има желание", както казват в казармата :D. 

Торта обаче направих за моята малка дъщеря- вече 3-годишна.

И ако поради липсата на Жаба, Пеперуда, Мишка, Кърт, Лястовица не става ясно коя е приказката- това е Палечка :). Опитах се да направя водно конче като на Димитрана, но бързо разбрах, че това не е лъжица за всяка уста :).

 Цветята са правени под зоркото наблюдение на съпруга ми. С мащабирането твърде не се справих, но той твърди, че иначе са доста реалистични :). Жабешка воднянка (доста грозно име за такова красиво цвете според него :)), мехунка и водна незабравка са цветенцата изброени отгоре надолу.

 Сега малко ме е яд, че не го послушах да облека Палечка със зелена рокля, но оранжево в момента ми се струваше добра идея.

 Ето я и моята Палечка- малко се чуди какво точно да направи- да духне или да наплюе свещите. В крайна сметка направи и от двете по малко :D.

Отново цветно

И двете картички са с един от най- любимите ми печати за всички времена. Дълго време обаче не можех да го открия и точно преди да отправя тежки обвинения към домашните помощници, той се появи. В кутията с печати. Единственото място, на което не бях търсила.

Изключително много се забавлявах с направата и на двете. По втората обаче има толкова много картон, че се чудя как успява да се задържи изправена :).
Изненадващи възможности предоставят печатите :).

Сигурно ви писна от зелени торти с лилави хризантеми, но ето една от преди две седмици, която много ме радва. И въпреки че в съседските дворове има цветя в най- различни цветове, в нашия двор имаме само такива :).

Хризантеми

Понеже така и така бях размятала брашна, яйца и кремове, реших че мога да направя още една тортичка :). Вече ви писах, че нищо не стана с блатовете, но пък бях побързала да направя едно цвете и реших, че няма да отиде труда ми напразно. А цветята ги правих по филмчетата, които е заснела Ани- страхотна работа е свършила :).

Блатовете са купени готови, но кремът компенсира донякъде този недостатък :). Добре разбих две малки опаковки заквасена сметана, една малка опаковка сирене Крема и 2-3 лъжици пудра захар.
Тортата е съвсем малка- 15-16 сантиметра. Иска ми се да ви кажа, че на живо не се вижда толкова много нишесте, но не е така. Е, не толкова много, но се вижда :(.
Има и картичка, за която нямах подходящи по цвят цветлета- затова е с кафеви.

Pepper навсякъде

За рождения ден на една млада госпожица трябваше да направя торта. Дълго мислих с какво да я украся и накрая реших това да бъдат елементи от добре познатите ни Pepper & Friends-ски печати, стикери, чипборд и т.н. Картичката, разбира се, е със същите мотиви.

Подаръчната торбичка я правих по начина, който показа Нана, но понеже нямах подходящ плик, набързо залепих един от опаковъчна хартия. Хем стана и с точния размер :).
За тортата колкото и да редях и пренареждах мислено елементите предварително, накрая пак забравих любимия ми- лейката.

Чудих се защо ми остана толкова много сиво, но така и не се сетих преди да успея да залепя всичко :).

Вътре трябваше да бъде лек ванилов кейк, но след два неуспешни опита се предадох и реших да опитам нещо друго. Така и не се бях решавала до сега да направя вита торта по рецепта на Димитрана, защото не мислех че ще се справя с навиването. Реших обаче, че с най- малко аварии ще направя пандишпанов блат и бях права :).

Добавих крем от маскарпоне, сметана и малиново сладко в съотношения, нямащи нищо общо с никоя прочетена рецепта, но стана наистина чудесна комбинация.

Франклин

Миналата седмица правих този Франклин за рождения ден на един малък индианец- така наречения Винету :D. Както всички сме забелязали, снимките изкарват всички дефекти наяве и не само това- като че превземат фотографиите :). За късмет децата не са придирчиви и, както отбелязаха родителите, може тортата да е изцяло дъми, те ще са доволни да гризнат по малко от фигурките :).

Понеже се страхувах да не стане пак ронливо тестото от боите, този път оцветявах фигурките, след като ги направих. В този случай обаче пукнатините се пълнят много качествено с боя и заявяват крещящо присъствието си :D.

В по-големите части- глава, тяло, коруба, пънчето също, има пълнеж от стиропор. Иначе щяха да станат много тежки и едва щях да ги закрепя. И така превоза по нашите улици и с нашата кола беше истинско предизвикателство- ръцете и краката се откачиха по няколко пъти :D.

Корубата ми отне особено много време, но ми хареса как стана.
За опаковането на подаръка пък се включи и съпруга ми, защото времето, както обикновено, не достигаше.

Слънчогледено

Тази година рождения ми ден отпразнувахме със слънчогледи :). И някак, без да знаят гостите каква ще е тортата, ми донесоха букет от такива също :).

Тортата е Династия (за справки- Блу). Направих доза и половина, от която излезнаха торта и три малки :). Малките бяха за моите колежки и бяха, един вид, опитното ми поле в областта на работата с новите формички. То всъщност им личи- слънчогледите са едни такива нарошени :). После им хванах цаката(


Като смекчаващо вината обстоятелство ще спомена и това, че ги правих между 1,30 и 4 през нощта :). Винаги се страхувам да не се обърка нещо и да ми се развали я покритие, я украса и все в последния момент ги правя. Опровергават ме като се циментират след 2-3 дни в хладилника, но страхът ми си остава :).
Имах проблеми с боите или поне аз така мисля, защото в определен момент в процеса на боядисване тестото стана ронливо. Би ми било интересно ако някой има какво да сподели по въпроса. За да направя цвета по-наситен, боядисах покритието след като облякох тортата. Да речем че стана една идея по-добре :).
Забодохме 34 свещички от поне 4-5 различни рождени дни, но тази гледка ще ви я спестя :D. Не мога да пропусна обаче любимата ми снимка-

След най-голямата фотосесия, която сме правили с мъжа ми на черен фон, на бял фон, с ЛЕД осветление и т.н., най-реалистично изглежда на първата, най-непретенциозна снимка :). Благодаря на всички вас, които ме поздравихте тук, лично, по телефона, с картичка, във фейсбук, скайп или друг някакъв начин :). Благодаря ви, приятели! Направихте деня ми по-усмихнат :).
Включих тортата в Крейзито с надеждата, че ще се брои за второ, а не за трето участие :).

Лесен ванилов кейк

Отново дойде време да изпратим слънцето, да наберем билки, да се окъпем в росата :). Само дето тази година за билки не ходихме. Цялата нощ срещу Еньовден валя, сутринта също. Не можах да зарадвам децата с разходка като миналата година, не можах да измисля и подходяща торта за именичката ни , но пък ще споделя с вас тортата за рождения ден на свекърва ми. Омръзна ми да се оправдавам със заетостта ми на работа, но наистина трудно ми остава достатъчно време за големи проекти, така че тази година направих нещо от любимото ни кулинарно списание Good Food- юнския брой. И така- това е лесен ванилов кейк.

Рецептата:
250 г краве масло и още малко за намазване
250 г кафява захар (използвах остатъци от 3 различни вида ;))
семената от 1 шушулка ванилия или 1 ч.л. ванилова паста (не съм виждала нито един от двата продукта, така че използвах 6-7 ванилии на прах)
щипка сол
5 големи яйца
85 г брашно
250 г самонадигащо се брашно (вместо такова, сложих в обикновено брашно 1 ч.л. бакпулвер)
100 г кисело мляко
3 с.л. обезмаслено прясно мляко (у дома не консумираме нискомаслени продукти, сложих каквото имахме)
Кейкът си има и сироп, какъвто не направих, а трябваше. За сиропа:
50 г кафява захар
семената от 1/2 шушулка ванилия или 1/2 ч.л. ванилова паста
50 мл вода
Продуктите се разбъркват като се започне с маслото и захарта, прибавят се едно по едно яйцата (всяко с по малко брашно), киселото мляко, останалото брашно, прясното мляко. И макар аз да не го направих, може да се добавят и пресни или сушени плодове до около 300 грама пресни и по- малко ако са сушени. Изсипва се в намаслена кръгла форма с размер 20- 23 см.
Пече се на 160 градуса за 1 час и 20 минути, но аз винаги започвам да проверявам поне 10 мин. по- рано и обикновено пека повече :).
Покрива се с 225 г разбита сметана и се украсява със свежи плодове. Аз обаче така и не съм съумявала до сега да разбия прилично млечна сметана (доколкото ме познавате растителна не използвам :)), та се наложи спешно да спася положението с 200 г натурален шоколад, с който направих ганаш. Разрязах блата на две, сиропирах леко с ягодов сироп първия блат, намазах с ягодово сладко и крем, сложих втория блат и повторих процедурата. Сиропирането се оказа крайно недостатъчно, без него кейкът напомня много на английски коледен сладкиш, но без сушените плодове.

На втория ден беше по- хубав, на третия- още повече :). Фантастичен е сервиран с лъжица заквасена сметана.

Розово ми е

Ето това ми отроче на първи февруари стана на осем години. За нейния празник правихме поканите :).
Ето я и тортата:

Тортата е Династия. Вече съм правила такава, но много качествено бях успяла да забравя някои подробности. Като например как изглеждаше готов опечен блат. И понеже не можахме да се договорим за "езерце с лебеди в него и момиченца седнали по края, които хвърлят на лебедите храна" :D, се съгласих да бъде на два етажа и квадратна. Ще ви спестя всички неволи, само ще спомена, че вероятността да се наложи в последния момент да купуваме готова торта за мен беше съвсем реална :). Една нощ в хладилника и малко арматура под формата на клечки за зъби свърши много добра работа и все пак я завърших. И, да, вероятно няма да направя скоро гладка торта ;).
Покритието е руска мастика 2, което оцветих с готова оцветена моделираща маса. Тази моделираща маса, още бои за хранителни цели и различни цветове айсинг ми изпрати Нана :). Нана, за втори път днес пиша за теб и за втори път ти благодаря :). Благодари ти сърдечно и дъщеря ми, която остана безкрайно очарована от глитерния айсинг. Всички бяха очаровани и всички искаха парче с "блестящо" отгоре :D. Дори и момчетата.

На първи отпразнувахме рождения ден с бисквитена торта :).