Историята на моя род

Дълго време не съм публикувала нещо ново. Не че и това е нещо ново, мина месец, откак го направихме :). Историята на моя род е проект, по който работихме двете с дъщеря ми и тя свърши наистина много работа.

Буквите са приспособени латински такива.

Избирахме дейности и техники, с които да може да се справи сама, но понякога все пак ставаха и непредвидени неща. Тогава превръщахме дефекта в ефект- като на дървото горе :).

На мен се падна многото шиене.

Нещо не се спогаждаме с блогър и не знам какво да направя с огромните дупки, които зеят тук- таме.

 

Това са стъпките на двата рода, които са се срещнали на точното място :).

Собственоръчно направени снимки на бабите и дядовците.

 

 И накрая някакъв вариант на родословно дърво.
Ако се чудите защо съм сложила тази рамка- бях си легнала много късно без да снимам и сутринта се наложи скоростно да направя фотосесия. Толкова спяща съм я правила, че нямам никакъв, ама никакъв спомен. Не мога да си обясня защо съм избрала възглавница за основа, около която освен това се виждат разни тъмни ъгълчета. Та това е сравнително лесен за смилане вид :).

Коледни през януари

Наскоро писах как показвам всичко, което направя, защото и без друго е в оскъдни количества :). Това ме подсети за няколко картички, които правих миналата година.

 Много обичам първото разгръщане на всяко ново блокче хартия, иска ми се да използвам всеки десен :).

Някъде имам снимки на още няколко коледни картички, които правих за мнимия училищен благотворителен базар в училището на дъщеря ми, но не мога да ги намеря. Не е голяма загуба де :). Базар обаче се оказа, че изобщо няма, но тя, с присъщия и ентусиазъм, беше успяла някак да го измисли :).
В крайна сметка намериха на кого да ги подарят  :).
И за да приключа зимно- празничната серия, ще покажа и свещите, които ни светиха в новогодишната нощ.

Така и не ми се получи украсата на свещи, която показа Гери. Всъщност съвсем на първо четене изображението хубаво си залепваше, свещта го поглъщаше един вид. Седмица по-късно обаче забелязах, че крайчетата, които в началото не се виждаха дори, бяха леко повдигнати. Повторих процедурата и още същия ден цялото изображение се отлепи. Сигурно нещо не съм направила както трябва, но не ми се рискуваше с нови опити в последния момент и затова украсих свещите по този начин :).

Като "разтоварих" всичко зимно, очаквам да ме посети пролетно вдъхновение вече :).

Предай нататък №1

Преди много време, доскоро дори отказвах да си спомня колко точно :D, се включих в една игра. Играта се казва Предай нататък и преди няколко часа с облекчение видях, че не съм пропуснала срока :).

Това е първото от петте ръчно изработени от мен неща. Изработката му се проточи изключително много, въпреки че основната част направих бързо. На това се и дължи разминаването между външността и вътрешността- след толкова месеци просто се оказа невъзможно да започна от там, където бях спряла.


Моделът е от тук. Само дето на мен момента със залепянето на велкрото нещо не ми се получи и пристъпих към план Б- затваряне с магнит. След двуседмично очакване на магнитите, които в крайна сметка се оказа, че не сме поръчали, проектът беше замразен до началото на септември :).
Урокът е наистина чудесен, няма място за въпроси. Само бих искала да припомня някои неща, които научих от Tricia Morris. Първо- момента с прегъването на ъгълчето при облепянето на кориците с хартия.

По този начин се получава хубаво, заоблено ъгълче.
И второ- ръбовете. Минавайки ги с уред за прегъване по този начин

се сдобиваме с истински равни от край до край, хубавки ръбчета :).

Cupcake

Мъфините и кексчетата са от любимите не само на мен, но и на цялото ми семейство сладости. За специални украси обаче тази седмица нямах никакво време, затова приготвих само едно кексче- игленик.
За горната част използвах указанията от ето ТОВА сладичко местенце. Толкова добре е онагледен процеса, че на мен поне не ми беше нужна и една дума :). А и отдавна се канех да опитам, така че веднага се възползвах от случая.
Долната половина я правих два дни с почивки :). Използвах алуминиева формичка за мъфини за кройка, която преправях и преправях...
Въпреки че кройката е за тиква, а след като съединих частите ми заприлича пък на кактус в саксия :D, смятам че се получи прилично. Правила съм и далеч по- неопределима украса на кексчета :).
Игленикът отива при Щурото предизвикателство- CUPCAKES

Шарени яйца, писани

Почистихте ли домовете, умовете и сърцата си? Време е за прераждане, пробуждане, израстване.
В християнския свят е Великден, но също е и празник на пролетта, на богинята Еостра (Eostra, Ostara и т.н.), на сътворението и плодородието. Ето го нашето гнездо, пълно с благини :).
Миналата година за пръв път правих яйца с т.нар. восъчна техника. Тази година мислех да повторя упражнението. Мъжът ми обаче ме предизвика- разправя ми надълго и широко какви яйца гледал да правят с восък (ехо, не живеем ли в една къща и не беше ли видял че ние правихме със същата техника се чудя :D) и, внимание, стигали до осем цвята. Аз до осем със сигурност нямаше да стигна, но реших тази година да са поне двуцветни. Направих и едно трицветно- то е моята гордост :).
Ще включа тези яйца в предизвикателството на Двете елши.

Кошници на килограм

Като казах, че имам да правя 22 кошнички, съвсем не се шегувах :). Това правих вчера и цялата минала нощ. Но днес пък има 22 зарадвани осемгодишни хлапета. И не само децата бяха очаровани ;).
Половин ден безуспешно търсих урок на какъвто и да е език как точно се правят такива кошнички и след първия ми успешен опит си казах, че си заслужава да се заснеме стъпка по стъпка. Вчера имах доста възможности за това :D.
Като начало ето какво ползвах аз:

Хартията е с дебелината на принтерен картон, но всъщност са разделители за документи, чиито размери се оказаха много подходящи- 24 на 10,5 сантиметра. Лепилото може да е всяко, подходящо за лепене на хартия.

Нарязват се ленти с дължина 24(23) см и ширина 1,2 см- размер, който е идеален за направата на кошничка за точно едно яйце :). За една кошничка са необходими 10 ленти.

Преплитат се 5 хоризонтални с 5 вертикални ленти с разстояние между тях по около 1,5 мм като е добре на всеки ред да се залепят на поне едно място.
След като е готова решетката мислено се очертава дъното на кошницата (в случая съвсем реално) и леко се прегъва по очертанията.


Оформят се ъглите като всеки от тях се залепя

и нататък всяка лента показва къде и е мястото ;)

За по- голяма сигурност и стабилност може да се залепят лентите, но не е необходимо да е на всяко кръстосване.
Завършва се като се прегънат лентите в едната посока и се залепят. Лентата, сочеща в другата посока, около която е прегъната първата лента, се изрязва или прегъва и залепя по същия начин.

Може да се изреже и облепи с лента по този

или друг предпочитан начин.
За по- автентичен вид може да се оцвети леко с мастило. След като се натопи четката в мастилото е добре да се потупа 2-3 пъти с нея на друг лист, за да не се отпечатат ясно косъмчетата, а да се оцвети по- равномерно.

Великденски кошнички

Дори и не предполагах каква треска ще ме затресе с тези кошнички :). Когато видях една много сладурска в нета обаче място не си намерих, докато я разгадая.
Тези двете бяха първото производство:

След тях добавих дантелка :):

А после и миналогодишни яйца, за да не остане съмнение какво е предназначението на кошничките :D.


Дъщеря ми, излишно е да ви казвам, е очарована и вече има планове :D. А аз съм доволна от резултата. Дори последните две кошнички вече са в две госпожички ;).
Страхувам се, че не са особено цветни, но ще ги включа в предизвикателството на Двете елши.

Честита Баба Марта!

Малко късно честитя днес, но поне все още е първи :).
Това е таз годишното производство- цифром и словом две мартеници за Принцесата на Суетата и Принцесата на Столчето :). Не ми се беше случвало до сега да остана без материали, но движението, онази му най- тривиална форма като придвижване от град до град, тази година ми беше невъзможно.
Мартеничката с шарения пискюл получих от Анархия. Благодаря ти, Ели :). На моята пухкава ръка обаче не стана, но залепна на тази на дъщеря ми.