Това ми хрумна първо като видях последната тема на Щурото предизвикателство. Но като знам, че има много време до неделя, отлагах и отлагах направата на стълбата :). Първия път като я правих не бях преценила добре как да подредя частите така, че такива с един и същ десен да бъдат само от едната страна :). Този път пък не си сметнах добре дължината на панделките :0 и така моята стълба е само с пет вместо шест стъпала. Още не съм избрала снимки за да я завърша напълно. За сега е готово само движението :). Тук можете да видите как любимата ми Tricia Morris прави Jacob's Ladder стъпка по стъпка.
Вероника, иначе известна като Шматка :), ме зарадва с тази награда, за което сърдечно и благодаря. Последните и изделия от вълна безкрайно ме очароваха и смятам че напълно заслужено е получила отличие :). В този смисъл е първа и в моята листа с наградени и след това всички креативни дами, чиито блогове чета ежедневно. Трудно ми е да избера само девет от тях, ще помисля малко първо :). Благодаря отново, Вероника!
Още щом видях тази кола, си казах че е супер подходяща за Щурото предизвикателство, чиято тема тази седмица е Движение и промяна :). Обикновено следвам буквално скечовете и в този случай не е по- различно :D. Всъщност имах и нещо друго наум, но направих първо това, защото ми се искаше да хвана последния влак и за Картичкофуриите. И с тази кола за сега спирам с поп- ъп картичките. От всички до момента именно тя ми беше най- трудна. Хрумна ми че, мога да дистресна не с гъбичка, а с четка и като че резултатът е по- добър. Тази картичка е една от трите, красящи крейзи стената на Щурото предизвикателство и не мога да не го споделя с вас :).
Ето го обещания Тадж Махал. След като вчера го наклепах с мастило, сериозно се разколебах дали изобщо да го показвам, но обещаното си е обещано. На снимката преди дистресването се вижда как съм наръфала прозорчетата, но колкото и да се опитвах да загладя нещата, само ставаше по- лошо (тогава се опитвах все още с линия да режа правите участъци). Затова и реших да замажа малко пораженията. Първо обаче се оказа грешка да го правя вечер. И второ- заниманието определено не ми беше лесно и леко се престарах. Този е единствения вид, в който снимките са лесни за преглъщане :D. За да има някаква свобода на движение, този път не залепих вътрешната и външната част, а направих прорези. Ето и в процес на сгъване:
Ако искате да направите ваш собствен Тадж Махал, ето от тук можете да изтеглите схемата.
Тази седмица Картичкофуриите и Шуши ни предизвикаха с тази тема- картички без дизайнерски хартии. Върнах се към моята първа страст- поп-ъп картичките и както видях вече, тази седмица с Иволина сме на една вълна :). Споменът не ме връхлетя, нито осени- просто миналата седмица разчиствах и попаднах на разпечатки, които пазя още от времето когато нямахме компютър :). Този модел точно беше най- първата картичка, която направих в този стил и я подарих на учителките на дъщеря ми в детската градина за първа пролет. Тренирах първо на по- старите разпечатки (и без друго са доста омърляни част от тях) и установих, че е по- добре да се доверя на ръката си, отколкото на линия. Ръката ми лъкатуши по- хубаво, докато с линията директно заоравах непоправимо в грешна посока. Много ми беше хубаво, докато я сгъвах и виждах как се получава истинска къщичка :). Затова продължавам. За утре съм подготвила Тадж Махал ;).
Тази рамка се каня да направя повече от година вече. Както повечето ми много желани проекти и този ден след ден потъваше. Затова сега като че започнах да се радвам на предизвикателствата, защото благодарение на тях изтупвам праха на забравени идеи :). Тази специално отива при Щурото предизвикателство. Надя е заснела стъпка по стъпка направата на рамката и на мен поне някои подробности ми бяха от голяма полза. Като трика с промушването на панделката през кутийките ;). Шаблонът има леко несъответствие, но всеки лесно би могъл да си направи сам точен и с желаните размери. Добре все пак че премерих предварително всички страни, защото синия картон ми беше последния :). Ще се включа и в предизвикателството на One Stop Craft Challenge. Благодаря, Нана ;).
Много ми беше трудно да напиша каквото и да е под тази снимка. Обикновено така се получава като искам да кажа твърде много неща :). И обикновено най- простите думи са идеални за случая. Тази седмица Блещучка ни предизвикаха чрез Картичкофуриите с прекрасен разказ. Дълго време не можех да реша коя моя любов да нарисувам- нова, стара, млада, зряла, другарска... И колкото повече се чудех, толкова повече не можех да се спра само на една. По същото това време започнаха зимните олимпийски игри и изпълнението на Joni Mitchell на откриването ме очарова толкова, че дни наред не спирах да го слушам :). Преди да продължа, ето изпълнението на Both Sides Now на зрялата Джони, което избрах:
Допълнително вдъхновена и от него, исках да покажа двете страни на моята любов, но понеже така и не можах да измисля как да съчетая тръни с цветя :D, се получи тази картичка. И ако се чудите какво пък толкова и е любовното- тя е за думите, които сме си казали, за цветята, които сме създали, за корените, които сме пуснали и в допълнение един компас, който да ни помага да не губим посоката :). Докато лесно и бързо детайлите се подреждаха в ума ми, на практика съвсем не стана така. Каква изненада :D. Използвах двойно количество хартия, защото или я изрязвах от неправилната страна, или пък ножчето я надъвкваше. Когато всички елементи бяха подредени на местата си и започнах да лепя, установих че съм забравила думите, а дантелата и панделката бяха вече бетонирани :О. За къде без думите? И до днес много си говорим. Започнах да се чудя защо след като получих толкова знаци, че трябва да направя картичката по този начин, нещо все я саботираше. Първо прекрасния разказ на Блещучка, после невероятната песен на Joni Mitchell и в допълнение си спомних любимо мое стихотворение на Jacques Prevert, за което не се бях сещала от години. Cet amour Si violent Si fragile Si tendre Si désespéré Cet amour Beau comme le jour Et mauvais comme le temps Quand le temps est mauvais Cet amour si vrai Cet amour si beau Si heureux Si joyeux Et si dérisoire...
Благодаря ти, Гери, че ми даде повод да надникна в себе си и да видя, че всичко си е както си беше :). На снимките, разбира се, лъснаха неща, които не се виждат в действителност или поне аз не се бях взирала толкова. Още утре ще направя нови. Сложих нови снимки :). Всеки път като бързам да се вместя в някакъв срок на другия ден правя поправка :). В близък план се опитах да покажа как изглежда текста, отпечатан на розовата хартия. Веднъж направих отпечатък с цветно мастило и втори път с безцветно с прозрачна пудра. Много нежно се получи.
