Какво видяхме от терасата

Публикацията на Димитрана за гледката от прозореца/терасата, ме провокира да избера няколко от любимите ни снимки и да ги споделя с вас. Мъжът ми има слабост към снимането от терасата, защото от тук се вижда най- хубавия залез по целия Дунав. Колко нескромно :). И понеже точно на нивото на очите ни минават жици, той стъпва с един крак на перваза на прозореца, а с другия- на парапета. През това време на мен ми е настръхнала цялата космена покривка, но пък обикновено си заслужава. Ето някои от тях:










От терасата ни се виждат и такива гледки:





Толкова обичам тези снимки, че посветих книжка на тях. Казва се точно така- Какво видяхме от терасата и други наши любими неща.



След като мъжът ми добави линк в коментарите, редактирам и го добавям и аз в основната публикация.

Картичка- подарък

Винаги съм се чувствала затруднена, когато е трябвало да направя картичка за момче. Този път я измислих сравнително бързо. И понеже още не съм се нарадвала на белия химикал, намерих му приложение и тук :).

Есенно

Обичам есенните аромати, есенните цветове, есенната магия. И тъй като официално вече е есен, не мога да не и помахам за добре дошла :). Освен това много ми се искаше да изпробвам новия ми бял химикал- толкова го чаках.
Много харесвам американската дума за есен, звучи ми някак романтично :), затова и избрах нея за послание. Мъжът ми твърди, че сме използвали листопад за име на октомври- нещо, което украинците все още правят. Вероятно в някоя от следващите картички ще използвам такава романтична думичка на кирилица :).
И накрая нещо малко далеч от картичките. Вчера бях на концерт на Сигнал и днес все още душата ми пее. Затова и искам да споделя с вас една тяхна песен- Сляп ден (под текста има прозорец с видео).
Enjoy!

Sketchfest Sunday на Caardvarks

На първата снимка цветовете са по- близо до действителните, но пък липсват някои от детайлите и реших да добавя и една с по- разсеяна светлина.
И така- това е картичка по скеч от Caardvarks. Скеча много ми допадна и от няколко дни го държа активен в отделен прозорец, а снощи най- накрая намерих време за него. Струваше ми се, че няма какво да ме затрудни, едва ли не ми беше ясен резултата от самото начало, но пак в движение се наложи да променя някои неща. Защо при мен нещата стават все трудно? :) Поне след голямото обработване на картинки тези дни имам 5-6 такива на разположение. Трябва да призная, че оцветяването наистина е най- забавната част от всичко.
Хартиите са ми подарък от Иволина (много благодаря отново :)) и са толкова красиви, че напълно я разбирам как не и се режат :))).
Завъртулките са направени с част от новите ми материали, за които отдавна съм започнала да пиша публикация и все не мога да я довърша. Съвсем скоро няма да бъдат вече нови :).

Peek- a- boo Card 2

Още една, малко по- различна, но отново Peek- a- boo Card. Схемата я има тук. Първата снимка е ужасна, но се оказа, че всички в разгънато положение са такива. На втората са по- реални цветовете.
Голямо рисуване, рязане и лепене падна :). А преди това пък часове наред се занимавах с разпечатката на двамата сладури. От цялата работа ми стана ясно едно- ако човек държи да използва акварелни моливи, то по- добре е да си купи печатите и да използва перманентно мастило. Самата аз отскоро имам такова, но виждам огромна разлика в сравнение с преди. Мастилото от разпечатката зацапва картинката и особено в областта на лицето това е проблем.
Много постна изглежда кутията и доста се чудих дали да не добавя някое цветче отвън, но в крайна сметка реших да не разсейвам драгия зрител с разни джвъчки.
Дъщеря ми остана очарована и попита: "За мен е, нали?". Как да и откаже човек :). Мъжът ми от своя страна си поигра и той на куклен театър и сподели, че щяло да бъде по- интересно, ако било обратно, няма да навлизам в подробности :))).

Peek- a- boo Card

Картичката е направена по един от над двестате видео урока на Dawn. Тук можете да видите стъпка по стъпка как точно става.
Dawn се оказа, поне за мен, един безкраен извор на идеи и тепърва ще и отделя още време.
Ето и как изглежда отгоре:

... и замириса на кафе

От години не пия кафе, но все още понякога аромата му ме омайва. В един такъв ден започна да се прокрадва идеята за тази картичка. Представях си дори зърна кафе по нея като обемни елементи, но мъжът ми си купува смляно кафе и нямаше от къде да взема :). Затова е и своеобразен поздрав за него ;-).
Виждането ми съвпадна до голяма степен с таз седмичното предизвикателство на CPS под номер 133 и ще се включа в него.