Това е моят вариант на къщичката, която видях тук и при Блещучка. Много ми допадна идеята и когато свекърва ми поръча да и купим картичка, която да изпрати на свои приятели, реших да бъде тази. Докато дълго разглеждах хартиите, си дадох сметка, че толкова обичам да правя картички и защото може да се жонглира много с материи, десени, цветове. Къщата не трябва задължително да е от тухли, входната врата може да е с десен на цветя :), прозорците може да са лилави, на точки, на пеперуди :D и всичко това е ОК. Картичката замина преди десетина дни за Украйна и искрено се надявам да зарадва някого там.
Няколко картички в синьо, които започнах преди много време, но така и не довърших. Започването и завършването са достатъчно трудни начинания :), но когато трябва да снимам и покажа, става още по- трудно. Да ги довърша най- накрая ме подтикна един нов за мен продукт, който получих тези дни. Става дума за GlitterGlue. Не можех дори да си представя колко "отваря" хартията този глитер, колко празнични изглеждат нещата с него. Сега поне смело мога да продължа да купувам :). Снежинките и камбанките са част от един подарък, за който скоро ще разкажа и който много ме изненада и зарадва ;). Качеството на снимките е ужасно, дори не разбирам как успявам да изпържа така картичките :D, въпреки инструкциите на съпруга ми. С времето обаче вместо да задобрявам, положението става безнадеждно :).
Малкото ми момиченце стана на две годинки. По този повод все пак ми се наложи да изляза от дълбоката дрямка, която ме беше налегнала, както може би сте забелязали :). И понеже Чебурашка и крокодила Гена ежедневно пеят у дома, четем книжката и гледаме филмчето, те са и главните герои на празника. Преди няколко седмици първо направих картичка с мотиви от едното клипче, но така и не ми стигна ентусиазма да я снимам и покажа. Ето я: След известно обмисляне реших да опитам да направя торта със същите герои. Отново не можах да си разчета добре времето и повечето неща правих набързо в последния момент, но скоро се върнах на работа и още не мога да вляза в ритъм. Няма да изброявам недостатъците на украсата- виждат се и без това ;), но възторга в очите на малката буболечка ми стопли сърцето. Тортата е по тази рецепта на Димитрана. Нямах търпение да я опитам и, вярвайте ми, кремът стана фантастичен. Комбинацията ганаш с тъмен шоколад, портокалови корички и натрошени целувки е страхотна. Коричките ги приготвих по този начин и станаха много добре. Дъщеря ми похапваше от тях все едно бяха бонбони :). Колкото до останалото- помните ли филма Рататуй? Густо твърдеше, че всеки може да готви. Е, греши. Два пъти правих блатовете и не съм убедена, че поне единия от тях станаха както трябва :D. Два пъти забърках и захарното покритие- единия път стана влажно и ронливо, а другия- като дунапренени бонбони. Изобщо не разбрах какво не беше наред. В крайна сметка нямах и секунда повече за нови опити и смесвах по малко от двете, докато се получи нещо с прилична консистенция. Може би отново страстта, с която правя нещо или липсата на такава се отразява на качеството ;). За малката Ина с мъжът ми избрахме оранжев плюшен слон като междувременно си говорехме колко хубаво би било да намерим Чебурашка. Казах му, че ни трябва първо машина на времето, с която да се върнем поне 20 години назад :). И познайте какво- както си ровеше той из играчките изведнъж измъкна от купа... Чебурашка :D. Направо не можех да повярвам. При това произведена в Русия :-). А ето от къде започна всичко:
Много ми е мъгливо напоследък. Толкова, че дори не мога да се наканя да снимам нещата, които съм направила. Момента ми се струва подходящ да ви представя играта Предай нататък Handmade подарък. Включих се в нея посредством блога на Янето, от която очаквам нещо ръчно изработено през следващите 11 месеца и нещо :). И така- първите петима души, които оставят коментар към тази публикация, ще получат нещо изработено от мен. Това трябва да стане най- късно до една година броено от днес нататък, но ще направя всичко възможно да не чакате толкова :D. След това на свой ред вие трябва да направите същото, да предадете нататък. Надявам се играта да ви хареса :).
... към хартията, приветства Paper Club Ирины Лакото в безплатния и основен онлайн курс за правене на картички. Курсът ще се проведе от 7 до 20 декември в 12 аудио- и видео- урока. Деси е превела темите и условията за записване. От нея всъщност научих за курса и смятам да се възползвам, макар времето да съвпада с връщането ми на работа :).
Ето го първия ми опит да направя валдорфска кукла. Или поне вариант на такава, защото не е направена изцяло от естествени материи. За да не повтарям многото информация в мрежата, ще дам линк към блога на Мария, която е обяснила накратко какво е това. Моята кукла всъщност е ушита от тениска с телесен цвят, защото по нашите географски ширини така и не намерих памучно трико в такъв цвят. Пълнежът е изкуствен- вата за възглавници и играчки от Юта- Русе. Косата е мултиматерийна :)- има прежда смес вискоза и памук, само памук и мохер. Тръбен бинт не се намира у нас и поръчах такъв от ebay. В този албум можете да видите стъпка по стъпка как да си направите кукла, а тук е показано и как да се прикачва коса. За мен беше полезно да видя процеса и в Танцуващите кукли- има видео. Не мога да намеря общата схема, но правилото е главата да е около 1/4 от цялото тяло, макар и при мен да не се получи точно така. За сметка на това после пък компенсирах размера на главата с коса :). Когато ших котето, първоначално взето от дъщеря ми за мече, дълго и обяснявах, че това всъщност е мау. Така всяка следваща шита от мен играчка беше също мау- бебе- мау, снежковците също са мау, за жабата да казвам ли :)- и тя. Толкова се хареса това бебе- мау, макар голо и босо, че едва успях да го снимам. Седмици не можех да му прикача косата :). Ето го как изглеждаше голо:
Така и не ми остана време да ушия на бебето- мау дрехи, но голямата ми дъщеря бързо намери несъчетаваща се с цвета на косата рокля :).
Събитието, което подбуди този протест, е травматичното раждане на една жена. Жена, която познавам виртуално от повече от две години и чувствам много близка, защото заедно бременяхме, родихме и гледахме децата си месеци наред. Сега, две години по- късно, тя роди второ детенце. За съжаление също толкова травматично, колкото и първото, и то със съдействието на медицинските специалисти. След като прочетох разказа и направо не можех да повярвам, че днес това се случва. Много добре знам как навсякъде пациентите се манипулират, не се информират и се третират като слабоумни, но физическото насилие над раждаща жена ме остави без думи. Ето това е Страницата на протеста, където можете да се информирате за него. Можете също да прочетете разказа на тази и други жени, жертви на подобно насилие. Понеже не ми е възможно да присъствам физически, изразявам огромната си подкрепа с тази публикация. Ако сте пострадали от подобно отношение или се чувствате съпричастни, подкрепете протеста на 25-ти Ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.
