Да направя картичка с хвърчило ми се прииска след като след ден, изпълнен с недоразумения и неприятности, Димитрана ме зарадва с награда. Благодаря ти, Дими!
Представих си я веднага, но като започнах да редя елементите установих, че точно този размер хвърчило не се побира на картона. Тогава се разрових из скечовете, които Иволина е представяла и си харесах един от ТУК. Главата на хвърчилото е готова, направих само опашката. Спомних си времето, когато баща ми правеше хвърчило специално за мен и прекарвахме часове наред с вперени нагоре погледи :).
За секунди малката хала успя да я докопа и се наложи лек ремонт. Затова и надписът е разположен така, а на четворката не съм отстранила триъгълничето.
Въпреки че се получи сравнително семпла картичка, много си я харесвам. Някак усмихната ми е :). Освен това и снимката много ми харесва- снимах на терасата малко преди да залезе слънцето, когато светлината пада разкошно и вдъхва живот на всичко, до което се докосне, а цветовете заискряват.
И така, това е една картичка за теб, за мен, за всеки, който има нужда от усмивка :).
2 коментара:
Някога и аз ще направя хвърчило.. напук на всичките ми неуспешни детски опити. А дали ще е картичка или истинско.. само времето ще покаже ;-)
Ведър уикенд ти желая, Теди, летен и пъстър, закачлив и усмихнат като детско хвърчило!
Пожелавам да имаш твоя миг с хвърчило- истинско или друг вид истинско :-).
Хубав и усмихнат уикенд и на теб, Дими!
Публикуване на коментар