Мъфини с вишни

Рецептата е от тук. Някъде я срещнах и като мъфини с вишни с шоколадова костилка, но повече съм се придържала към първия вариант. Точно в тези има:
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
2 яйца
100 г олио
3/4 ч.ч. захар
1 ч.ч. кисело мляко
24 вишни без костилки
шоколад
Реших вишните да са повече, за да ги усетим. Дори можеше и по още една да понесат мъфините. Комбинацията вишна- черен шоколад се оказа много добра.
Приготвих сместа и сипах по една добре напълнена лъжица от нея във формичките. Поставих по две вишни с костилки от шоколад във всяка и отгоре допълних от сместа.
Пекох на 190 градуса за 20 минути, но намалих градусите, защото предварително беше много загряла фурната.

Дойде ми тази вишнева муза, защото правихме сладко и други разни благини от вишни. Музата споходи всички ни- ето най- големия ентусиаст:

Домашен сапун

От доста време зрее у мен идеята да си направя домашен сапун. Отчасти и защото не искам да си мисля какво точно съдържат продуктите, свързани с хигиената. Много неща не ползваме, но без сапун няма как :). В домашно приготвения поне има само мазнина, вода, натриева основа и лавандула- есенция и сушена. А, да, и захар също- да се пенел повече ;).
Четох рецепти и методи на приготвяне на три езика и на всеки от тях пропорциите бяха еднакви- на около 700 грама мазнина се слага около 100 грама натриева основа (или калиева, ако ще правим по- мек сапун). Иначе казано- за осапунването на 1 кг мазнина трябват 140- 145 грама натриева основа. По този начин оставали 5% свободни мазнини- толкова и трябва. Свекърва ми обаче твърди, че на 5 кг мазнина се полага ни повече, ни по- малко от 1 кг сода каустик. Ха сега де. А неин сапун със сигурност съм ползвала, при това без да се изгоря, каквото би могло да се случи, ако содата е в повече. Реших, че разликата може да идва от метода на приготвяне- тя го прави по горещия метод, а аз се ориентирах към студения.
И така- екипирах се с ръкавици и очила и пристъпих към работа. В тенджерка загрях в приблизително съотношение 400:300:300 грама свинска мас, олио и орехово масло с 2 супени лъжици захар. В буркан налях 250-300 мл студена вода, към която внимателно добавих 145 г натриева основа (трябва основата да се добави към водата, а не обратното, за да избегнем инциденти). Отделя се голямо количество топлина, затова водата е добре дори да бъде много студена. Мазнината и разтвора трябва да се охладят до 45- 50 градуса и тогава да се смесят, не бива да има голяма температурна разлика. Бъркат се интензивно с дървена лопатка 5 минути и след това се пристъпва към разбъркване с пасатор за около още 5 минути. В противен случай бъркането на ръка отнемало 45 минути до 1 час. Аз подхванах дългата процедура, защото нямам пасатор. Един час бърках и за това време нищо, ама нищичко не се промени в сместа след първоначалното осапунване. Опитвах се да не се чувствам много прецакана :). Малко преди да излея сместа във формичка, обвита с домакинско фолио, добавих накиснатата сушена лавандула в лавандуловото масло. Накисната е силно казано, защото беше твърде оскъдно количество маслото. Завих с вестник и отгоре с кърпа. Най- оптимистичните прогнози обещаваха след 24 часа да се е втвърдил. Нищо подобно. На 48-я час едва се беше желирал. Мъжът ми питаеше силно недоверие към рецептата или може би към моята интерпретация, знам ли, и проведе собствено проучване. Победоносно ми представи съотношенията мазнина:вода:луга, които бяха... същите. Единственото обнадеждаващо нещо беше, че се чакало между 3 и 5 дни, преди да се нареже.
На петия ден:

отблизо:



Подредихме го в кутия

И сега предстои чакане от 4 до 6 седмици. Склонна съм да се съглася на месец, но повече едва ли ще издържа. На 17.07. ще тестваме първото парче.

Нова форма за огледалото

От няколко дни моделът на това огледало седи в отделен прозорец и чака да измисля как да го направя. Понеже си бях отворила само снимката, днес едва намерих публикацията, за да я цитирам, и видях, че авторката е дала стъпка по стъпка. Всъщност измислянето на цветчето беше основната питанка. Не стига че часове наред четох и чертах, ами и цялото домочадие го прави редом с мен . През последните два дни научих повече за правилния петоъгълник, златното сечение и тригонометричните функции, отколкото някога съм знаела. Но пък беше много интересно.
Огледалото е от онези, които от едната страна те показват бяла и добра, а от другата- грозната сестра на Пепеляшка. Първоначалният му вид отдавна остана в историята и тази идея дойде като по поръчка. Използвах по- добрата половина.
Основата е бирен картон, полето от външната и вътрешната страна е смесица от два цвята мастило, огледалото е залепено с двойно залепващо тиксо, а отзад с монтажна лента е закрепено за гръб още едно цветче, но от бял картон за рисуване.
И така- няколко дни подготовка, по- малко от час работа с материали и това е резултата.
Ето едно любопитно личице в огледалото:

В подкрепа на кърменето

Happy mothers,breastfed babies

View more OpenOffice presentations from Ivelina Atanasova.

Help needed! Търси се помощ! :) от Бу
Призивът е да гласуваме до 16.06.

Честит рожден ден!

От scrap

Тази картичка е свързана с предната ми публикация- рождения ден на свекърва ми. Колкото повече я гледам, толкова повече ми убягва нещо. Може би ако я бях направила на по- тъмен картон или пък не бях оставила тази светла ивица... или с нещо да огранича, да маркирам някои от квадратите (тук се почесвам по главата)... Довършителните работи по тортата обаче изчерпаха ентусиазма ми. Със сигурност обаче цветовете са по- хубави на живо.
Идеята е от тук.

Торта с рози

От торта

Още щом гледах филмчето как се правят рози, което беше така добра да ни покаже Tandoori, зачаках с нетърпение сгоден случай да опитам да направя такива. Сгодният случай е днес- свекърва ми има рожден ден. Забърках РМ2 и две вечери подред правих рози. Не знам аз ли не докарах както трябва сместа или не умея да работя с нея, но се налагаше да работя през цялото време с нишесте, което нямаше как да отстраня по- късно, а и ми се струва че листенцата станаха твърде крехки от него. Всъщност на по- тъмните рози повече си личи. В един момент дори ми хрумна да ги подържа за кратко над пара както правят по филмчетата :), но започнаха да лепнат и в същото време парата не можа да проникне между листенцата. Зеленият цвят на листата е потресаващ, но е единствения, с който разполагам.
Днес, когато стана време да покрия с чаршаф, видях че не е достатъчно количество покритието и забърках 1/3 допълнително. Понеже глицеринът ми потъна незнайно къде в последния момент, сложих вместо него лимонов сок и се получи нещо като тестото на Нелка (има го малко по- надолу в коментарите). Двете теста се смесиха много добре. Мислех си, че този път няма начин да не стане гладка тортата- смесих краве масло, пудра захар и конфитюр от кайсии на много гладък крем, с който намазах добре тортата. Като я покрих с чаршафа обаче цялата беше на хълмчета и вдлъбнатини. Позагладих я някак си. Опитите да постигна гладка торта ще продължат друг път.
Стигнах и до самата торта. Бях решила да направя лесен вариант на френска селска торта, която много обичаме. Претърпях провал, но използвах неуспешния блат за нещо, което ще покажа по- късно. Придържах се към рецептата от тук, която бях изпробвала вече. Разбира се с малки промени. Вместо маргарин сложих краве масло, намалих меда на 3-4 лъжици, а брашното- на чаша и половина. Тестото разстлах във формата с ръце и направих 3 блата, а не 6-7. За крема обаче все пак се възползвах от предложения към бързия и лесен вариант на тортата, а именно- към половината подсладена сметана добавих нарязани орехи, а към другата половина- накиснати за около два часа сушени сини сливи. Нямам търпение да разбера какъв е вкуса.
Ето още една снимка на тортата:

От торта

Несполучливия блат го нарязах, залях с шоколадова глазура и украсих с цветчета. Станаха чудесни меденки :). Нямат нищо общо с петифурите то тук , с тези миниатюрни късчета сладост, но от тях е идеята.

От торта

Картички за първи юни

Днес нямах намерение да правя картички, но преглеждайки последната публикация на
Тони и прочитайки пожеланието и по повод първи юни, се засрамих, че с нищо не съм зарадвала децата ми. Публикацията ме развълнува много, в резултат на което запретнах ръкави и направих по картичка за всяко от тях.

От scrap

От scrap

Снимките не са първо юнски, не са дори и от последния месец, но много си ги харесвам. А картичките са със снимки, защото последните такива, които видях, много ми допаднаха. Направени бяха от майката на един юнак, връстник на малката ми дъщеря.
Ето още две снимки, на които съм сложила на картичките панделки, които да ги държат затворени.

От scrap

От scrap