Два последователни дни празнуваме у дома- този път годишнина от сватбата. От над осем години сме заедно, но сме женени едва от три. След тежката вчерашна програма обаче днес имам сили само за това: За него и за мен. Купих готови платки, между които намазах шоколадов крем, останал от тортата, подсладена заквасена сметана и отново шоколадов крем, този път с резен портокал. Тепърва ще разбера какво се е получило. Ето ги заедно:
Това е тортата за 33-тия ми рожден ден. Под чаршафа е Династия, чиято рецепта взех от блога на Blue. Представила е тортата стъпка по стъпка, за което съм и много благодарна. Като стигнах до украсата обаче нещо се закучи. Нито имах идея, нито пък ми се захващаше. Тестото сигурно усети моите чувства и за наказание стана ронливо. Всъщност само розовото, но беше достатъчно- никакви рози не станаха. В един момент дори си мислех да отида и да взема останалите от тортата на свекърва ми и с тях да си украся моята :). Дори и цветовете не се виждат ясно. Което ме подсеща за разликата в снимките- главата на блога е снимана със стар, твърд обектив и маковете направо бяха като живи, изгаряха ми очите в сравнение с тези, снимани с някой от по- новите ни обективи. Отклоних се, но в крайна сметка се получи горната торта. И в допълнение един по- закачлив вариант: Добавям и разрез:
Още от любимите ми книгоразделители, този път- къщи. Скицирах известно време всяка хрумка и докато бях още на тази вълна, пристъпих към действие. Третия книгоразделител мъжът ми каза, че съм го била направила просто така- разбирайте без да съм го мислила особено. Изобщо не беше така, просто исках да направя различна от първите две къщи. За покрива и рамките на прозорците използвах хартия, която изглежда като велур- и това ако не е специално отношение. Въпреки това обаче заради тази му реплика се появи четвъртия книгоразделтел в този си вид. Да ме засегне така на нестарателност :). Да не мислите че и за него нямаше какво да каже- как щял да се събере в книгата с тези кепенци и пердета :))). Ето ги всички заедно:
Така чаканите 4 до 6 седмици след приготвянето на сапуна минаха. Мисля, че се получи- мие много добре и ухае чудесно. Бях толкова въодушевена от постигнатото, че пожелах да го споделя с мои приятелки. И разбира се не можех да го дам просто така- трябваше да му спретна премяна :). Опаковките бяха образец за скрап- парченца картон, които не стават за нищо, но въпреки това не съм изхвърлила, миниатюрни късчета хартия, канап, дори опаковка от подарък още от сватбата ни. Е, оженихме се преди три години :). И така- първият опит е успешен.
Дъщеря ми ми помогна в избора на цветчета, в подредбата им и в залепянето на част от детайлите :). Много ми харесва, че с времето добива някаква увереност. Измъчи ме връзването на ... подобието на царевични листа- не знам как се казва това. Освен ако много не се налага- не го използвайте около ръбовете на картичките. Стои доста отпуснато, няма равномерна натегнатост и в момента, в който се изкуших леко да опъна, се вряза в картона. Направих 14 снимки и на нито една цветовете не са като в действителност.
а той пък е от този блог . Като го видях се сетих за картичката за рождения ден на приятел на дъщеря ми, от която не останах доволна. Докато и гледах снимката си представях надписа ЧРД подаващ се изпод палячото както е на скеча и затова направих своеобразна поправка. Палячото отново е от ключодържател от магазин за един лев.
Простата кройка ме подведе, че прасенцето ще стане едва ли не само като допра плата до шевната машина. Нищо подобно. Тъпках дълго и продължително невероятни количества вата в крехкото му телце и все някъде не достигаше, за целулитните му бутчета пък направо ще замълча. Ушите ги ших поне четири пъти, а зурлата му е нашарена от белези като на уличен боец. За капак стана малко кривогледо, но децата му се радват много- също както и на охлюва Кори. В началото едва го поделиха- добре че го снимах, защото малко по- късно беше намокрен и задните му крака се обагриха в тъмно синьо :))). Шиенето на меки играчки ми изглеждаше по- лесно, отколкото се оказа. Няма да се откажа обаче независимо от резултата, защото голямата ми дъщеря в момента се нуждае от повече внимание и така се чувства много специална.
Картичката е по скеч от CPS123. Отдавна не ме е обхващало желанието просто така да направя картичка. Толкова хубава ми изглеждаше в представите ми. Редих, размествах, редих и сега, като гледам надписа, ми се иска да го бях направила по- компактен. Защо нямам по- добра пространствена преценка? Но пък си поиграх с акварелните моливи и изпробвах нов за мен начин за оцветяване.
Заради ето този охлюв вчера подкарах потъналата в прах шевна машина. Беше нещо, на което се канех също доста време (както на много други :)) и вчера се захванах с него. Дълго следях ръчно изработени кукли и се радвах на видяното там и понеже охлювът изглеждаше сравнително лесен, започнах с него. От изрязването на кройките до бродирането на очите сборно мина не повече от час. Използвах дрехи, които отдавна са за изхвърляне, но все се надявах да изникне нещо, за което да бъдат полезни. Изникна :). Вече виждам цели пълчища охлюви в този десен :))). Всъщност дъщеря ми остана очарована и освен че го кръсти успя да си поръча куп неща. Още не съм и казала колко ме надценява.
Скоро, след като направих тази картичка, реших да направя поправка. Тогава нещо ми липсваше, нещо като рамка, нещо като ограничение на квадратите. Реших да използвам декоративен шев, но по ред причини точно тогава не можах да извадя шевната машина и постепенно ентусиазмът ми се изпари. Днес ших нещо друго и най- накрая и дойде реда и на картичката. Направих доста проби на хартия с различни декорации и всичките бяха наред и точно затова не мога да разбера защо шева на места е изпуснат. Ще направя още един опит, този път с тънкописец или химикал.
Иска ми се да започна новия месец с нещо позитивно и усмихнато. В търсене на такова, след като не можахме да изживеем нашия July Morning днес, попаднах на публикацията на Петър Иванов. Освен увлекателния разказ, той е бил така добър да прикачи и клип на песента- нещо, което и сама смятах да направя. И какво пък- ще си доставя удоволствие :). Подозирах, че Еньовден и July Morning имат нещо общо, но след горното разследване съвсем се успокоих, че не сме пропуснали всичко. Сега, с кърмаче на година и половина, което не може да спи и да се събужда без мен, все още е невъзможно подобно пътуване до морския бряг, но кой знае- догодина може да отбележим две точки.
