Еньовден е!

За нас Еньовден е специален празник освен заради силното си езическо звучене и защото имаме Яна- голямата ни дъщеря.

Тук пише повече за този ден.
Днес за пръв път участвахме в ритуал по бране на билки. Станахме преди изгрев (Яна се изстреля като тапа от леглото) и заедно с един автобус хора отидохме да берем билки в ЗМ Калимок- Бръшлен- едно място, за което така и не се наканих да пиша. В китката ни имаше блатна мента, змийско мляко, бял равнец, върбинка, широколист живовляк, магарешки бодил, коноп :), пелин, лайка, синя жлъчка и още няколко билки, чиито имена не знам. Еньовче, разбира се, нямаше. В цяла България расте покрай пътя, но при нас няма в радиус от 60 километра. За китката казаха, че се изсушава и се държи в дома. Ако през годината някой се разболее, тя се накисва във вода, с която после човек си умива болното място.
Не танцувахме голи в росата, както всяка година ни подканя мъжът ми :). Някои си лекуваха болните колена, други, например аз, ходих боса в росата, защото наскоро си навехнах крака. На тези години и с тези килограми явно по- бавно минават тези неща, та реших да помогна малко.
Точно в 5.33 слънцето се показа над рамото на Яна, която изглеждаше приказно, но аз се представих като много слаб фотограф. Снимките станаха ужасни и много се срамувам, понеже толкова време разчитам на мъжа ми да ми каже какво да направя и всичко, което мога сама да направя е да сменя обективите на фотоапарата. Обаче каквито- такива.