понеделник, 29 юни 2009 г.

Книга за рецепти


Подариха ни книга за рецепти, която дълго време стоя неизползвана. Постепенно започнах да записвам всяко изпробвано любимо ястие. Първите записани рецепти бяха предадени сухо, без кой знае какви разяснения- продукти, начин на приготвяне и толкова. С времето започнах да добавям коментари, да споделям чувства, а напоследък добавям и снимки. Това ми напомни моя любима книга- Петте четвъртини на портокала на Джоан Харис, в която действието се развива около една готварска книга. Или т.нар. албум. Всъщност си давам сметка, че не точно готварската книга е фокусът, но е една особено романтична за мен част от романа.
"... Това не беше точно дневник. В албума почти липсваха дати, нямаше определен ред. Имаше произволно вмъкнати страници, отделни листа, съшити впоследствие с малки, старателни до вманиачаване бодове, някои страници тънки като лучена люспа, други- парчета картон, изрязани така, че да не стърчат от изтърканата кожена подвързия. Майка ми отбелязваше събитията от живота си с рецепти, плод на собственото и въображение или интерпретации на любими традиционни ястия. Храната бе нейната носталгия, нейното тържество, отглеждането на продуктите и приготвянето им- единствен отдушник за творческото и вдъхновение."
Всеки път като чета тези редове си представям албума, вдъхвам аромата му, усещам го на допир, изпитвам физическа наслада да разгръщам страниците му.
Размечтах се и се отклоних от моята книга за рецепти. Тя е разделена на супи, ястия с месо, без месо, сосове, тестени, десерти- обичайната подредба. Не във всеки раздел има рецепти все още. Започнах с мъфини и преминах към рецепти от книги, които са ме впечатлили. Развих особен вкус към такива и дори ги нарекох моите кулинарни книги :). В един чиклит героинята правеше миниатюрни пайове Банофи, които така ме заплениха, че побързах да намеря рецептата и да ги опитам.

В Историкът се наслаждаваха на имам баялдъ- бях на път да си загубя съня, докато намеря съвършената рецепта. След Яж, моли се и обичай и още 3-4 подобни книги седмици наред мечтах за Италия, ядяхме различни сирена, паста и каквото друго италианско ни се изпречеше пред очите. Още мечтая за Италия :). За опитите ми с шоколад, люта чушка и морска сол пък направо не ми се говори :). В момента чета Френски уроци: Приключение с нож, вилица и тирбушон ще видим до какви експерименти ще ме доведе това. Така или иначе още много празни страници има в книгата за рецепти.
Защо пиша за нея ли? Защото искам да споделя моя начин да я направя нещо повече от тефтер с рецепти.

3 коментара:

Toni каза...

Ех, какво удоволствие ми достави да прочета тази публикация. И защото това е един от любимите ми откъси от "Петте четвъртини на портокола", и защото аз също съм си мечтала да имам такава книга. Всъщност имам няколко опита да си направя собствена готварска книга - засега неуспешни. Но някой ден... кой знае :)

chiges каза...

Ранобудна Тони, драго ми е, че съм доставила някому удоволствие и че някой изпитва сходни чувства :).

Tandoori каза...

Много отдавна се каня да прочета тази книга ( за 5-те портокала), но все забравях, а ти така красиво ми припомни :-)
Благодаря ти, че направи денят ми по-хубав :-)

Related Posts with Thumbnails
 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com