Подариха ни книга за рецепти, която дълго време стоя неизползвана. Постепенно започнах да записвам всяко изпробвано любимо ястие. Първите записани рецепти бяха предадени сухо, без кой знае какви разяснения- продукти, начин на приготвяне и толкова. С времето започнах да добавям коментари, да споделям чувства, а напоследък добавям и снимки. Това ми напомни моя любима книга- Петте четвъртини на портокала на Джоан Харис, в която действието се развива около една готварска книга. Или т.нар. албум. Всъщност си давам сметка, че не точно готварската книга е фокусът, но е една особено романтична за мен част от романа.
"... Това не беше точно дневник. В албума почти липсваха дати, нямаше определен ред. Имаше произволно вмъкнати страници, отделни листа, съшити впоследствие с малки, старателни до вманиачаване бодове, някои страници тънки като лучена люспа, други- парчета картон, изрязани така, че да не стърчат от изтърканата кожена подвързия. Майка ми отбелязваше събитията от живота си с рецепти, плод на собственото и въображение или интерпретации на любими традиционни ястия. Храната бе нейната носталгия, нейното тържество, отглеждането на продуктите и приготвянето им- единствен отдушник за творческото и вдъхновение."
Всеки път като чета тези редове си представям албума, вдъхвам аромата му, усещам го на допир, изпитвам физическа наслада да разгръщам страниците му.
Размечтах се и се отклоних от моята книга за рецепти. Тя е разделена на супи, ястия с месо, без месо, сосове, тестени, десерти- обичайната подредба. Не във всеки раздел има рецепти все още. Започнах с мъфини и преминах към рецепти от книги, които са ме впечатлили. Развих особен вкус към такива и дори ги нарекох моите кулинарни книги :). В един чиклит героинята правеше миниатюрни пайове Банофи, които така ме заплениха, че побързах да намеря рецептата и да ги опитам.
В Историкът се наслаждаваха на имам баялдъ- бях на път да си загубя съня, докато намеря съвършената рецепта. След Яж, моли се и обичай и още 3-4 подобни книги седмици наред мечтах за Италия, ядяхме различни сирена, паста и каквото друго италианско ни се изпречеше пред очите. Още мечтая за Италия :). За опитите ми с шоколад, люта чушка и морска сол пък направо не ми се говори :). В момента чета Френски уроци: Приключение с нож, вилица и тирбушон ще видим до какви експерименти ще ме доведе това. Така или иначе още много празни страници има в книгата за рецепти.
Защо пиша за нея ли? Защото искам да споделя моя начин да я направя нещо повече от тефтер с рецепти.
3 коментара:
Ех, какво удоволствие ми достави да прочета тази публикация. И защото това е един от любимите ми откъси от "Петте четвъртини на портокола", и защото аз също съм си мечтала да имам такава книга. Всъщност имам няколко опита да си направя собствена готварска книга - засега неуспешни. Но някой ден... кой знае :)
Ранобудна Тони, драго ми е, че съм доставила някому удоволствие и че някой изпитва сходни чувства :).
Много отдавна се каня да прочета тази книга ( за 5-те портокала), но все забравях, а ти така красиво ми припомни :-)
Благодаря ти, че направи денят ми по-хубав :-)
Публикуване на коментар