Нарисувай ми любов

Много ми беше трудно да напиша каквото и да е под тази снимка. Обикновено така се получава като искам да кажа твърде много неща :). И обикновено най- простите думи са идеални за случая.
Тази седмица Блещучка ни предизвикаха чрез Картичкофуриите с прекрасен разказ. Дълго време не можех да реша коя моя любов да нарисувам- нова, стара, млада, зряла, другарска... И колкото повече се чудех, толкова повече не можех да се спра само на една. По същото това време започнаха зимните олимпийски игри и изпълнението на Joni Mitchell на откриването ме очарова толкова, че дни наред не спирах да го слушам :). Преди да продължа, ето изпълнението на Both Sides Now на зрялата Джони, което избрах:



Допълнително вдъхновена и от него, исках да покажа двете страни на моята любов, но понеже така и не можах да измисля как да съчетая тръни с цветя :D, се получи тази картичка. И ако се чудите какво пък толкова и е любовното- тя е за думите, които сме си казали, за цветята, които сме създали, за корените, които сме пуснали и в допълнение един компас, който да ни помага да не губим посоката :).
Докато лесно и бързо детайлите се подреждаха в ума ми, на практика съвсем не стана така. Каква изненада :D. Използвах двойно количество хартия, защото или я изрязвах от неправилната страна, или пък ножчето я надъвкваше. Когато всички елементи бяха подредени на местата си и започнах да лепя, установих че съм забравила думите, а дантелата и панделката бяха вече бетонирани :О. За къде без думите? И до днес много си говорим. Започнах да се чудя защо след като получих толкова знаци, че трябва да направя картичката по този начин, нещо все я саботираше. Първо прекрасния разказ на Блещучка, после невероятната песен на Joni Mitchell и в допълнение си спомних любимо мое стихотворение на Jacques Prevert, за което не се бях сещала от години.
Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si désespéré
Cet amour
Beau comme le jour
Et mauvais comme le temps
Quand le temps est mauvais
Cet amour si vrai
Cet amour si beau
Si heureux
Si joyeux
Et si dérisoire...

Благодаря ти, Гери, че ми даде повод да надникна в себе си и да видя, че всичко си е както си беше :).
На снимките, разбира се, лъснаха неща, които не се виждат в действителност или поне аз не се бях взирала толкова. Още утре ще направя нови.
Сложих нови снимки :). Всеки път като бързам да се вместя в някакъв срок на другия ден правя поправка :).
В близък план се опитах да покажа как изглежда текста, отпечатан на розовата хартия. Веднъж направих отпечатък с цветно мастило и втори път с безцветно с прозрачна пудра. Много нежно се получи.